Author: Elena Altimirska

Отговорите могат да бъдат: Да, Може би, Не.

Ще разгледам всеки от тях поотделно.

НЕ – защото има други причини за даденото събитие или проявление:

• На индивидуално ниво зад дадения симптом може да има чисто психологически причини, свързани със средата, в която е израснал човекът, социалното влияние на неговите родители/учители/приятели, ранна травма от детството, която не е преработена; негативен личен опит. Също така причината за дадено поведение може да се корени във въздействието на националната култура, в която е бил отгледан.
• На екипно ниво може да има причини като: неясна мисия и цел на екипа, неопределени роли, неподходящо лидерство, организационната култура и атмосфера, която влияе както на екипа като цяло, така и на отделните членове, липса на ресурси и мн. други.
• На организационно ниво причините могат да са още повече: неблагоприятно влияние на микро и макро средата около организацията, неадекватно лидерство, неподходящи системи, процеси, процедури, грешни стратегически решения, липса на ясна посока и визия на организацията и т.н., и т.н.

МОЖЕ БИ – защото често причините могат да са комплекси – да включват както системен елемент, така и други аспекти.

В подобни случаи констелационно може да се потърси какъв е произходът на причината. Нека вземем следния пример: човек, който не може да заем лидерската си позиция и има трудности да се утвърди като авторитет пред екипа.

Тук причините могат да са както лични – психологически, социални, свързани с рожденото му семейство, с формирани ограничаващи вярвания, така и организационни – неясни критерии и очаквания към позицията му, липсваща информация за ролята и резултатите, предишна групова динамика и др.

Причините могат да бъдат и системни – трудна съдба на даден прародител, който е починал рано или е бил изключен от рода, или е бил в затвор или лагер. Тогава мъжката енергия не е достигнала по правилния начин към този лидер, който се заплита с този свой дядо и не може да заеме правилната позиция в екипа си от лоялност към него.

Това, което може да се направи констелационно, е да се сложат представители за всички тези възможни причини (или групи причини) и да се изследва какво показват те и какво сочи енергията.

ДА – защото чрез констелации може да се погледне всичко, дори ако причината не е системна. Какво всъщност може да се направи:

• Установяване на системна причина – това става чрез разглеждане на трите основни принципа – принадлежност, ред и баланс. Ако има нарушаване на един или повече от тях, тогава е добре да се гледа в дълбочина и търси къде е заплитането
• Изследване на други причини – чрез констелации може да се изясни произхода на причината, дори тя да не е системна
• Осветляване – да се покаже картината, което само по себе си е само диагностичната част и не е задължително да се стигне до някаква интервенция и решение.

Констелациите не са панацея. Причините за дадено проявление не винаги са системни. Но чрез тях човек може да изследва, тества, наблюдава и в най-добрия случай решава свои казуси.

Ако обаче се довери на полето на познанието и своето тяло, което знае истината. Само трябва да сме готови да гледаме и чувстваме с отворено съзнание.

Гледала съм филма „Генезис“ („Inception“) над 7-8 пъти. Започнах да го разбирам едва след 4-тия път. В него се показва как може да посадим една идея в подсъзнанието на друг човек, която той да приеме като своя и да осъществи. Във филма става въпрос за бизнес решение, но това може да се отнесе към всякаква житейска ситуация.

Та се замислих как всъщност се раждат идеите? Откъде идват? Някой ни ги „посажда“ или те просто си зреят в нас и изведнъж покълват?

Преди няколко години наблюдавах този процес при мен по отношение на лично решение за един имот. То дойде в следствие само от един въпрос от друг човек. Тогава категоричният им отговор беше „НЕ“. Но сякаш този въпрос започна да посажда в мен идеята, която след няколко месеца се превърна в „ДА“. Тогава взех това решение, което породи верига от други решения. Всички те се оказаха изключително удачни и подходящи за дадения момент. Няколко години по-късно аз все още бера плодовете на тази моя първа идея.

Всъщност дали пък има толкова значение как се „посажда“ или „ражда“ една идея? Или може би е по-важно какво ще направим с нея, след като се е появила.

Чрез констелациите може да изследваме доста неща по отношение точно на това – какво да правим с идеята, след като тя се е зародила. Ето някои от посоките, в които може да гледаме чрез полето на познанието:

• Тази идея добра ли е за нас – това може да стане чрез рационален плюс/минус анализ, но може и да се доверим на мъдростта на тялото ни. То винаги знае и може да ни подскаже, просто трябва да се свържем с него и да го „чуем“
• Как може да се отрази на хората около нас  – чрез представителите може да изследваме какво е влиянието на тази идея върху другите, как се чувстват, как реагират, как я приемат
• Има ли алтернативни решения на казуса – защото нашата идея може да е само един възможен подход и да бъде отправна точка към други начини за разрешение
• Какво може да направим, за да осъществим идеята – какви са алтернативите, вариантите за нейната реализация, как се чувстваме с всеки от тях
• Какви са конкретните стъпки за реализацията й – може да тестваме всяка от тях в осъществяване на нашия план
• Какво стои отдолу – защото нашата идея може да е само върхът на айсберга, а отдолу да има много повече неща, които чрез констелации да изследваме в дълбочина.

Вероятно и още много други неподозирани на пръв поглед посоки, които да разкрием чрез констелациите.

Татко, батко, аз и една къща.

• Каква е тази къща?
• Това е офисът на мама и тя е вътре.

Така дъщеря ми рисуваше семейството ни преди около 20 години.

Така и беше. Работех от сутрин докъм  8, 9, 10 часа вечерта. Заварвах децата си заспали или ги взимах от дома на учителките в детската градина. Обвинявах тогавашния си шеф, че ме кара да работя толкова, че ме експлоатира, че не разбира колко е важно да се прибера навреме (много е лесно друг да ти е виновен!).

Сега, разбира се, нещата ми изглеждат по друг начин. Чисто психологическите причини ще запазя за себе си. Но констелационните – ще споделя:

Моят дядо е останал рано сирак. Бил е второто дете от общо 7. Детството му е спряло тогава – на 14 години. Защото заедно с брат си е трябвало да поемат прехраната на цялото семейство. Какво могат да работят едни хлапета, така че да хранят 8 гърла (най-малкото дете се е родило 2 месеца след смъртта на баща си)? Хванали са се в една тухларна, след това на вършачка, после да превозват пътници от гара Бяла до града със сглобено от тях бусче и т.н., и т.н.

Денонощният труд за моят дядо е бил начин за оцеляване – не само на него самия, но и на всичките братя, сестра му и майка му.

Вероятно и аз бих нарисувала моето семейство по същия начин – мама, аз, сестра ми и една кола. В тази кола е баща ми – той е в командировка. Сега разбирам как той е следвал своя баща. Сега разбирам как аз ги следвам двамата чрез моя работохолизъм. От любов и лоялност, от желание да бъда като тях, от силния копнеж да ме забележат.

Но как ще ме видят, като всеки гледа назад – към своя баща. И така всяко следващо дете прави като предишното поколение, с което му казва: „виж ме, аз съм от твоя род“. Дори това да е разрушително за мен самия, а като порасна – за моето семейство, здраве, щастие.

Това в констелациите ние наричаме „сляпа любов“.

Има ли възможност за промяна? И да, и не.

Понякога тази сляпа любов е толкова голяма, че не я виждаме. А ако я видим – ни е трудно да я пуснем, защото тя ни свързва с нашия род.

Първата стъпка е да я осветлим, да я признаем и почетем, а не да се опитваме да я изключим и премахнем. И чак тогава може да опитаме да се обърнем с гръб към рода (не да ги загърбим, а да получим от тях ресурс) и с лице към нашия живот, семейство, работа. Този процес понякога е много дълъг. Но е лечебен.

Всеки елемент в системата може да бъде представен. Следва списък с някои от примерите за такива елементи:

Групи от хора:

• Основателите или собствениците на компанията
• Доставчици и партньори
• Екипи
• Акционери
• Заинтересовани страни
• Клиенти/клиентски групи
• Консултанти
• Служители, които са напуснали
• Потенциални служители

Други системи:

• Организацията-майка
• Конкурентите
• Правителството
• Политическата система
• Финансови показатели
• Икономиката

Абстрактни представители:

• Първоначалната мисия
• Настоящата мисия
• Какво е изключено от мисията
• Настоящите цели
• Какво е изключено от тези цели
• Културата
• Споделените ценности/изключените ценности
• Ресурсите (наименувани или неидентифицирани)
• Ограниченията
• Възможностите
• Това, което е зациклило
• Нещо, което може да е път към разрешение
• Организационната жизненост
• Организационните активи
• Авторитетът
• Лидерството
• Силите на реда в системата

Лични абстрактни представители:

• Моите ценности
• Моите ресурси
• Моето поведение
• Моите вярвания
• Моите компетенции
• Моите страхове
• Моите надежди

Други абстрактни елементи:

• Пари или потокът на парите
• Вятърът на промяната
• Миналото, както го разбираме
• Миналото, както е било наистина
• Бъдещето
• Неизвестното
• Пандемията
• Какво може да бъде
• Следващото поколение

Следните представители могат да играят ролята на „лакмус“ в костелациите:

• Нашите съществуващи или бъдещи клиенти
• Тези, които ще се повлияят от промяната
• Бъдещите служители
• Нещо, което може да е път към решението.

Откъс от книгата на  John Whittington: „Systemic coaching and constellations“, трето издание, 2020.

По време на Втората световна война са паднали три бомби в София, които са сринали 3 имота на мои предци.

Две са унищожили дома и магазина на моя прадядо по бащина линия, една е унищожила дома на прадядо ми по майчина линия.

Опитах се да си го представя – бие тревога за бомбардировки, отиваш в скривалището заедно с много други хора, излизаш оттам, когато опасността е отминала и … не можеш да познаеш нищо отвън.

Няма ги сградите, които си видял, когато си влизал. Всичко е в руини. Вървиш към своята къща с надеждата, че тя е пощадена. Но уви. Всичко е вече просто купчина камъни върху целия ти живот. Отиваш към мястото, на което правиш бизнес – също срутено до основи. В една нощ. Това се е случило на единия ми прадядо.

При другия ми прадядо: той излиза от скривалището, тича към кооперацията и вижда, че тя стои непокътната. Влиза във входа и разбира, че всъщност само фасадата отпред е оцеляла, всичко отзад е унищожено. Включително и дома, в който са живели до вчера.

Опитах се да си го представя. Трудно ми е. Защото стоя на топло в моя дом, гледам цъфналите орхидеи, снимките, картините по стената. Половината ми живот е минала в този дом. Ако утре се прибера и всичко това просто изчезне? Как се съвземаш? Как продължаваш? Как градиш нов живот? Какво става с душата ти?

А моите предци са го направили – вдигнали са се, започнали да съграждат от нулата, продължили са.

И съвсем скоро си дадох сметка какво означава това от констелационна гледна точка. Обясних си защо за моите родители и съответно за мен е толкова важно да имаме собствен дом, да обезпечим децата си, а ако имаме пари – да ги инвестираме само и единствено в имот.

Защо ние със сестра ми не сме живели извън България повече от 1 месец. И други неща. С тях почитаме тези наши предци, които не са могли да го направят. Които за загубили. Не само имоти, но и любими хора.

Поклон и благодарност към всички тях.

Много дисциплини разглеждат тази тема, но как изглежда тя от гледна точка на констатациите?

Тук ще я пречупим през два ключови въпроса:

1. Какво ни спира да се развиваме:

Ако гледаме само на повърхността, нещата, които ни спират, могат да се сведат до: „нямам пари“, „нямам време“, „нямам желание и мотивация“, „другите ми пречат“, „ех, ако бях по-млад, по-способен, по-…“. Вие може да си допълните списъка.

Ако гледаме системно и в дълбочина обаче, може да открием, че нещата, които ни спират, са например:

– Трудната съдба на някой родител/прародител – той/тя не си е позволил или не е могъл да има успех, професионална реализация, образование, щастие или просто е починал твърде млад. И тогава подсъзнателно у нас излиза въпросът: „кой съм аз, че да си позволя да бъда по-щастлив/успял/богат от него/нея?“ И тук не става въпрос за мързел или липса на способности, а за лоялност и любов към този наш родител/баба или дядо;

– Ранна травма в нашия живот, която ни блокира да получаваме от ресурсите, от предците, от живота, затваря ни за даровете, които са на разположение, сковава ни от страх да не бъдем изоставени, уязвени, наранени;

– Формирани в детството ограничаващи вярвания – напр. „парите не носят щастие“, „абе, да сме здрави, другото няма значение“, „успехът не е всичко“, „духовните хора не са богати“ … В някои от тях има доза мъдрост, но дали пък не са добро извинение да гледаме към себе си, да търсим причините навътре, да открием дълбоката системна логика. Защото е по-лесно да сложим съответния етикет, който да използваме като оправдание за неуспеха си.

2. Какво ни помага да се развиваме:

– Всички наши качества, умения, нагласи, които сме развили в живота си. Но и тези, които сме получили като дар от нашите родители. Дали ги използваме пълноценно? Дали си позволяваме да ги проявим? Дали изпълваме целия си потенциал? Ако отговорът на някой от тези въпроси е по-скоро не, е добре да се запитаме и ЗАЩО? Какво не си позволяваме? Но и какво имаме на разположение?

– Безкрайният ресурс, идващ от нашите родители и прародители. Първото и най-важно – ЖИВОТЪТ, който са ни дали. Отваряме ли се да го получим с благодарност в цялата му щедрост? Или искаме още, не сме доволни от полученото, тропаме с краче и казваме: „не е достатъчно“?

– Вътрешната сила, която всеки притежава. Онази свързаност с полето на познанието, с мъдростта на предците, със земята и небето. Дали си позволяваме да я усетим, да я ползваме пълноценно, да се доверим? Дали имаме достъп до всички ресурси на разположение – рационалния ни ум, но и интуицията; натрупаните знания, но и вътрешното познание; добития опит, но и усещанията на тялото?

При вас как е? Какво ви спира и какво може да ви помогне?

В констелациите често пъти се фокусираме върху блокажите, заплитанията, сляпата любов. Разбира се, това е много важно, за да може да „излезем на чисто“. 

Но също толкова важно е откъде взимаме ресурс? На каква подкрепа може да разчитаме в системен план? И дали въобще си позволяваме да получим помощ?

А ресурси има, подкрепа има, но НИЕ често се затваряме към тях. Ето няколко примера за такава подкрепа, до която лесно може да имаме достъп:

• Винаги и на първо място в констелациите говорим за огромния ресурс РОДИТЕЛИ. Независимо дали са живи или вече не, дали са/били физически до нас или не, дали са/били емоционално налични или не, те са ни дали живот. Какъв по-голям ресурс може да ни даде някой? И както и да ги виждаме в момента, те винаги са зад нас и в нас. И ако просто си ги представим зад гърба ни, а зад тях техните родители и т.н. и т.н. – може дори физически да усетим прилив на огромна сила
• Нашите учители или ментори, които са ни повлияли в живота, в работата, в професията. Отново мислено може да ги усетим зад нас. Да си спомним лицата им, думите или жестовете, с които са показвали доверието си в нашите възможности
• Други значими хора – било то колеги, приятели или роднини. Хора, които са ни се вярвали, подкрепяли, насърчавали в миналото или сега 
• Минали наши успехи – те също имат силата да ни дадат ресурс в труден момент, само споменът за тях вече е подкрепа за настоящето
• А силните ни качества? Защо обичаме да се фиксираме повече върху неуспехите, трудностите, драмата, слабостите си? И много по-рядко се сещаме за онези наши умения, черти, способности, които са допринесли за нашето развитие и успех до момента
• За някой ресурс могат да бъдат духовни водачи, висши същества, вяра, молитва…

Всъщност е толкова просто – за секунда затваряме очи и мислено нареждаме зад нас онези хора или качества, от които имаме нужда в дадения момент, усещаме тяхната подкрепа. И когато отворим очи към ситуацията и проблема, те изглеждат по-лесни за решаване или преодоляване.

Уж си харесваме работата, уж имаме всички необходими знания и умения, уж сме мотивирани, уж полагаме много усилия, но нещо все ни спира да изпълним целия си потенциал, да се разгърнем и постигнем истински успех.

Причините могат да бъдат както психологически (ограничаващи вярвания, негативен предишен опит, ниска самооценка, самосаботиране), така и системни. 

В констелациите ние гледаме точно към тези системни причини, които почти винаги са несъзнателни и дълбоко скрити.

Ето няколко възможни причини от системен характер:

Причини, свързани с нашата семейна система:

o Наш или наши предци не са успели да се реализират професионално. В миналото често момичетата не са могли да учат и работят, дори да са искали. Тяхното място е било вкъщи, като домакини. Момчетата често е трябвало да последват волята на родителите си, без оглед на собствените си интереси към дадена професия или занаят. 

o Наши предци са губили имущество, земя, бизнеси. След 9 септември 1944 г. това се е случило с всички хора, които са имали частна собственост. Голяма част от онези от другата страна на тази барикада – комунистите – са се облагодетелствали несправедливо. Потомците на първите от лоялност не могат да си позволят да успяват, след като техните предци не са. Потомците на вторите могат да се чувстват длъжни да изравнят баланса на несправедливо придобитите облаги, като също не си позволяват успех (има и такива, които успяват, но е възможно следващото поколение да си забранява да успява, за да изравни този баланс)

o Наши предци са губили рано живота си – на война, при раждане, от болести и т.н. Това оставя много дълбока рана в т.нар. „семейна съвест“. Потомците им трудно си позволяват каквото и да било щастие или успех – отново от лоялност към тях. Логиката тук е „Ако ти не си успял/оживял, аз също няма да си позволявам успех/щастие, за да бъда като теб, за да принадлежа на това семейство“

Причини, свързани с други системи, към които принадлежим:

o Позицията, която заемаме, е била заемана от човек, който е бил несправедливо освободен или си е тръгнал с огорчение. Така енергийно тази позиция е „заета“ все още. И ние, дори да не знаем какво се е случило с нашия предшественик, усещаме ограничение да се развием на тази позиция

o Наш обичан ментор или учител е имал трудна съдба в професионално отношение. От лоялност към него ние също се „чувстваме длъжни“ да го следваме, като не си позволяваме професионален прогрес.

o Един или повече от значимите хора на фирмата (напр. основатели, първи служители), в която работим, не са били видени и почетени, били са изключени. Затова някой от следващите поколения (дошли по-късно служители) ги представляват. Това може да се изразява в допускане на грешки, демотивация, конфликти или просто невъзможност да изпълнят потенциала си.

Това са само примерни причини в системен план. Те се дължат на това, което в констелациите наричаме „сляпа любов“. 

Лечението е осветляване на тази любов, което може да стане чрез това да си позволим да гледаме в дълбочина и да изследваме несъзнателните заплитания.

Голяма борба пада между тези двете – РАБОТАТА от една страна и ЛИЧНИЯ ЖИВОТ – от друга. А от констелационна гледна точка – щом има борба, има изключване. 

Та въпросът тук е кое изключваме: Работата, Личния живот или Баланса?

Всяко изключване означава отделяне, липса на свързаност, блокиране на любовта.

Къде е вашият блокаж? И по-дълбокият въпрос: ЗАЩО? Защо се отделяме от личния живот чрез работата? Дали пък има нещо там, което трябва да срещнем, да признаем, да почетем? Това може да е партньорът, децата, домакинските задължения или просто истината. Каква е дълбоката истина, която не искаме да признаем дори пред себе си? А ако признаваме, тогава въпросът е ЗАЩО продължаваме да живеем в НЕИСТИНА?

За друг човек въпросът може да бъде: Защо саботирам професионалната си реализация, кариера, удовлетвореност от работата? Дали има нещо или някой на по-дълбоко ниво, което следвам? 

За трети въпросът може да бъде: Защо съм или в едната крайност, или в другата, защо не мога да намеря баланс? Това също може да означава изключване: на спокойствието, на вътрешния мир, на любовта. Защо не мога да си ги позволя, кого предавам, ако бъда в хармония със себе си и с живота? Към кого от моите предци съм лоялен?

Коя е най-влиятелната фигура в една организация? От констелационна гледна точка това безспорно е основателят или основателите й.

Един от основоположниците на бизнес констелациите Ян Якоб Стам обаче говори за някой, който понякога може да съществува – т.нар. “основател зад основателя”.

Какво представлява това и как влияе върху цялата система?

Това е този човек, който не непременно е признат за създател на компанията, няма формална роля, името му не е вписано в никой регистър. Но той е допринесъл за формирането на организацията по значим начин, който може да се изрази във финансова, идейна, емоционална подкрепа на създателя. 

Това е човекът, който е повярвал в идеята, проекта, намерението и ги е подкрепил в зародиш. Тогава, когато другите са били скептични и са казвали на основателя (или поне са си мислили): “Да не си луд”, “Стой на сигурно, не рискувай”, “Няма кой да плати за това” или нещо подобно. 

В една констелация, която правих преди време, го видях много ясно – до един от създателите на фирмата стои неизвестен представител. Безмълвно, тихо, но стои. И подкрепя. И никой не го вижда, не го признава. Питам клиента за друг съдружник – няма. Опитах разни неща, но полето не “олеква”, заплитането си стои, проблемът си стои. Завърших констелацията с усещането, че съм пропуснала нещо. 

След констелацията човекът, който беше в ролята на този неизвестен представител, дойде при мен и каза – “аз знам какво бях – бях жената на собственика. Точно това се случи и при мен – когато мъжът ми стартираше своя бизнес, аз стоях зад него, подкрепях го по всякакъв начин. Сега бизнесът му се развива, но никой не знае за моята роля в него.”

Какво може да се направи в такава динамика? 

Както при повечето заплитания, отговорът е един – осветляване, признание, спомняне, благодарност към този основател зад основателя. Защото ролята му в развитието на бизнеса е много важна, а непризнаването й ще кара някой от следващите в системата или цялата система да проявява симптоми, с които да покаже, че нещо липсва.