В констелациите често пъти се фокусираме върху блокажите, заплитанията, сляпата любов. Разбира се, това е много важно, за да може да „излезем на чисто“.
Но също толкова важно е откъде взимаме ресурс? На каква подкрепа може да разчитаме в системен план? И дали въобще си позволяваме да получим помощ?
А ресурси има, подкрепа има, но НИЕ често се затваряме към тях. Ето няколко примера за такава подкрепа, до която лесно може да имаме достъп:
- Винаги и на първо място в констелациите говорим за огромния ресурс РОДИТЕЛИ. Независимо дали са живи или вече не, дали са/били физически до нас или не, дали са/били емоционално налични или не, те са ни дали живот. Какъв по-голям ресурс може да ни даде някой? И както и да ги виждаме в момента, те винаги са зад нас и в нас. И ако просто си ги представим зад гърба ни, а зад тях техните родители и т.н. и т.н. – може дори физически да усетим прилив на огромна сила
- Нашите учители или ментори, които са ни повлияли в живота, в работата, в професията. Отново мислено може да ги усетим зад нас. Да си спомним лицата им, думите или жестовете, с които са показвали доверието си в нашите възможности
- Други значими хора – било то колеги, приятели или роднини. Хора, които са ни се вярвали, подкрепяли, насърчавали в миналото или сега
- Минали наши успехи – те също имат силата да ни дадат ресурс в труден момент, само споменът за тях вече е подкрепа за настоящето
- А силните ни качества? Защо обичаме да се фиксираме повече върху неуспехите, трудностите, драмата, слабостите си? И много по-рядко се сещаме за онези наши умения, черти, способности, които са допринесли за нашето развитие и успех до момента
- За някой ресурс могат да бъдат духовни водачи, висши същества, вяра, молитва…
Всъщност е толкова просто – за секунда затваряме очи и мислено нареждаме зад нас онези хора или качества, от които имаме нужда в дадения момент, усещаме тяхната подкрепа. И когато отворим очи към ситуацията и проблема, те изглеждат по-лесни за решаване или преодоляване.
Leave a Reply