Защо не си позволявам успех в кариерата?

Уж си харесваме работата, уж имаме всички необходими знания и умения, уж сме мотивирани, уж полагаме много усилия, но нещо все ни спира да изпълним целия си потенциал, да се разгърнем и постигнем истински успех.

Причините могат да бъдат както психологически (ограничаващи вярвания, негативен предишен опит, ниска самооценка, самосаботиране), така и системни. 

В констелациите ние гледаме точно към тези системни причини, които почти винаги са несъзнателни и дълбоко скрити.

Ето няколко възможни причини от системен характер:

Причини, свързани с нашата семейна система:

o Наш или наши предци не са успели да се реализират професионално. В миналото често момичетата не са могли да учат и работят, дори да са искали. Тяхното място е било вкъщи, като домакини. Момчетата често е трябвало да последват волята на родителите си, без оглед на собствените си интереси към дадена професия или занаят. 

o Наши предци са губили имущество, земя, бизнеси. След 9 септември 1944 г. това се е случило с всички хора, които са имали частна собственост. Голяма част от онези от другата страна на тази барикада – комунистите – са се облагодетелствали несправедливо. Потомците на първите от лоялност не могат да си позволят да успяват, след като техните предци не са. Потомците на вторите могат да се чувстват длъжни да изравнят баланса на несправедливо придобитите облаги, като също не си позволяват успех (има и такива, които успяват, но е възможно следващото поколение да си забранява да успява, за да изравни този баланс)

o Наши предци са губили рано живота си – на война, при раждане, от болести и т.н. Това оставя много дълбока рана в т.нар. „семейна съвест“. Потомците им трудно си позволяват каквото и да било щастие или успех – отново от лоялност към тях. Логиката тук е „Ако ти не си успял/оживял, аз също няма да си позволявам успех/щастие, за да бъда като теб, за да принадлежа на това семейство“

Причини, свързани с други системи, към които принадлежим:

o Позицията, която заемаме, е била заемана от човек, който е бил несправедливо освободен или си е тръгнал с огорчение. Така енергийно тази позиция е „заета“ все още. И ние, дори да не знаем какво се е случило с нашия предшественик, усещаме ограничение да се развием на тази позиция

o Наш обичан ментор или учител е имал трудна съдба в професионално отношение. От лоялност към него ние също се „чувстваме длъжни“ да го следваме, като не си позволяваме професионален прогрес.

o Един или повече от значимите хора на фирмата (напр. основатели, първи служители), в която работим, не са били видени и почетени, били са изключени. Затова някой от следващите поколения (дошли по-късно служители) ги представляват. Това може да се изразява в допускане на грешки, демотивация, конфликти или просто невъзможност да изпълнят потенциала си.

Това са само примерни причини в системен план. Те се дължат на това, което в констелациите наричаме „сляпа любов“. 

Лечението е осветляване на тази любов, което може да стане чрез това да си позволим да гледаме в дълбочина и да изследваме несъзнателните заплитания.