Спомням си как по средата на втория срок във втори клас ме преместиха в ново училище. Класът вече беше сформиран, аз бях “новото” дете. Трябваше ми време, докато се почувствам част от този клас.
Освен това този клас беше българска паралелка в руско училище. Последните, недостойните, изоставащите. Така и не можахме да извоюваме равностойно място в очите на учителите и учениците от руските паралелки. Бяхме като кръпка. Бяхме изключени.
Вероятно това е формирало в мен чувствителност към изключените, към тези, които хем са в системата, хем ги не ги виждат равни на другите.
В констелациите работим с включването на всичко: изключени хора от семейната система заради трудна съдба, потиснати чувства, непризнати части от нас самите, отхвърлени преживявания, изтласкани травми.
В бизнес констелациите примери за изключени елементи могат да бъдат:
– основател на фирмата, който си е тръгнал и е бил забравен
– ръководител на екип, който е напуснал с огорчение
– служител, който е извършил нарушение и е бил уволнен
– неправомерно действие на фирмата, което е нарушило интереса на служители или клиенти
– загуба на пари/клиенти/проекти, за която не се говори
– негативното отношение на служителите към ръководството, за което никой не споменава пред шефовете
– лоши финансови показатели, които се крият от новите собственици и т.н.
Само че в природата нищо не се губи. Ако не се говори за нещо, това не означава, че не съществува. То не изчезва. Само се смита под килима, но стои там.
И влияе! Влияе на другите хора в екипа, на служителите, на атмосферата във фирмата, на резултатите.
Защото е нарушен един от основните принципи в системата – ПРИНАДЛЕЖНОСТТА. Всеки, който е или е бил в дадена система, има място в нея. Точка.
Констелациите работят с включването на тези изключени елементи, тяхното осветляване, показване и евентуално приемане. Понякога само назоваването на изключения елемент може да бъде лечебено.
А вие какво изключвате във вашите системи? За какво се затваряте? Какво се правите, че не виждате?
Leave a Reply