Category: Uncategorized

Теми по желание – 5

Могат ли констелациите да подпомогнат творчеството? Категорично ДА.

Как? Това вече е въпрос на креативност 😊

Ето няколко идеи от мен как да използваме констелациите в тази посока:

1. Установяване на причините за блокажите на креативността
2. Изследване на ресурсите за творчество
3. Вдъхновение за идеи
4. Промяна на перспективата
5. Тестване на възможни решения

1. Установяване на причините за блокажите: Често пъти е трудно да развихрим творческия си потенциал поради различни вътрешни ограничения – съзнателни и/или несъзнателни. Тяхното откриване и осветляване е първата стъпка към намаляването им. Чрез констелации може да изследваме тези блокажи, които да бъдат поради заплитания със семейната ни система или в личната ни история. (примери в тази посока може да намерите в първата статия от поредицата Творчеството в професията).

2. Изследване на ресурси: откъде да почерпим вдъхновение, смелост и импулс за творчество? Това е въпрос, който успешно може да се разгледа чрез констелации. В група или индивидуално може да изберете представители за вашите лични източници на креативност и да наблюдавате тяхното поведение и движение.

3. Вдъхновение за идеи: възможен подход тук е да поставите в полето вашата тема, спрямо която искате да проявите творчество. Сложете различни нейни аспекти и задължително изберете представител за НЕЩО ДРУГО. Слушайте какво ви казват представителите и бъдете отворени за нестандартни решения или дори пълна смяна на посоката. Често пъти оттам идва и новаторството.

4. Промяна на перспективата: Използвайте констелация, за да огледате темата си от различни гледни точки. Просто застанете на мястото на всеки от представителите, дайте си време да чувствате и се отворете за всякакъв вид информация. Забравете стандартния подход, оставете се да бъдете изненадани.

5. Тестване на възможни решения: Когато вече имаме различни варианти за подход в дадена ситуация, може да ги тествате чрез констелация. Наблюдавайте представителите – как се държат, какво чувстват, накъде ги тегли. Сложете и представител например за УСПЕХА или РАЗРЕШЕНИЕТО и наблюдавайте дали останалите се приближават или отдалечават от него.

В заключение: Констелациите са мощен инструмент за вдъхновение и творчество. Когато ги ползвате, е важно:

– Да си дадете време. Обикновено първо на повърхността излизат баналните клишета. Затова чакайте да се изчерпат. И ако останете на темата по-дълго, е много вероятно да започнат да се появяват и по-нестандартни идеи.

– Да се доверите. Полето и представителите могат да са мощен източник на информация. Ако не се фокусирате само върху рационалното обяснение, може да получите ценни насоки, които да ви отведат към креативното решение.

– Да се провокирате. Не се страхувайте да
експериментирате, да използвате представителите и полето по нестандартни начини, да проявите смелост и творчество в самите констелации.

Желая ви вдъхновение!

Теми по желание – 4

Няма такова нещо като «Не съм креативен». Всеки е!

Защото креативността се учи и развива.

За да сме креативни, първо трябва да си го позволим, да поемем риска да излезем от коловоза, да проявим смелост и свобода в мисленето.

След това остава да се научим да творим, да променяме, да надграждаме и да създаваме нещо ново.

Явно тази тема ме е вълнувала доста отдавна, защото още като малка бях намерила една книжка «Училище за идеи» и я препрочитах много кратно.

В нея имаше упражнения за развиване на креативността. Ето някои от тях, които може да пробвате и вие:

– Намерете максимален брой употреби на един молив/тухла/пирон – или какъвто предмет си измислите

– изройте максимален брой предмети, които са кухи и жълти

– помислете какво би станало, ако от небето се спуснат и висят въжета.

В момента, в който излезем от обичайната употреба на молива (като уред за писане), пред нас се отваря цяла вселена.

Същото е и в професията – учили са ни да правим нещата по определен начин. Но ако има и други варианти? Ако за миг забравим за навика, клишето, правилата, ограниченията?! Дори само на игра.

Ето и няколко популярни техники, които аз използвам в моята работа:

– прословутата «мозъчна атака» – при нея генерираме идеи, без да ги осъждаме, оценяваме или отхвърляме. Това се прави на следващ етап. В началото работим само за количество – колкото повече идеи, толкова по-добре. И спазваме правилото: няма лоша, глупава или смешна идея. Защото най-абсурдната идея може да породи гениалното решение. Ако я спрем или цензурираме, губим възможността да стигнем до него.

– чували ли сте обаче за «обърната мозъчна атака» – на същия принцип хвърляме идеи, само че в посока обратна на основната ни тема. Напр.: искаме да подобрим обслужването във фирмата ни. Започваме да изброяваме неща, които биха го влошили. Така сме свободни да се развихрим, защото няма да използваме тези предложения. Те са само за стимул и разчупване на рамката. След това обръщаме тези идеи и току виж се родило нещо качествено ново.

– любимата ми техника е «Шест мислещи шапки», създадена от Едуард де Боно. Чрез нея може да огледаме всяка ситуация от 6 различни перспективи: бяла шапка – изброяваме само факти, червена – изваждаме емоции и чувства по темата, жълта – гледаме към ситуацията от оптимистичен ъгъл, черна – гледаме негативите, рисковете, опасностите, зелена – генерираме творчески идеи, синя – отговаря за въпроси, обобщения, мета мислене.

Как да приложим тази техника в работата – ето няколко примера:

• Вземете проблем, който не може да разрешите и го прегледайте през тези 6 перспективи.

• Помислете за нещо, което искате да създадете (нов продукт/услуга/процес/решение) и го прекарайте през всяка от шестте шапки

• Искате промяна – търсете различните гледни точки към нея от тези 6 филтъра.

Теми по желание – 3

«Задръж малко идеите си, сега нямаме време» – това чух преди доста години от колега в моята сфера, с когото работихме за първи път.

Вероятно е бил прав – понякога се развихрям, хвърлям много идеи, генерирам всякакви варианти и творя без оглед на време, бюджет, ограничения.

Смея да твърдя, че съм креативна в работата си. Затова и мога да пиша по темата от първо лице.

Да започнем с това какво ни спира да сме креативни?

1. В личен план това могат да са усвоените модели – от семейство, училище или предходни работни места.

Всеки е чувал нещо от сорта:

• «това се прави така! прави го и ти по този начин»
• «тук не се иска да мислиш»
• «недей много да знаеш»
• «шефът няма да разреши/той е на друго мнение/няма време/няма пари»
• «що си усложняваш живота, карай по старому»

2. В народопсихологически план: ние българите сме оцеляваща нация. Това от една страна е добре, но от друга ограничава новаторството, инициативността, авантюристичността. А без тях трудно има творчество.

Имаме си и «чудесни» поговорки по темата:

• «да би мирно седяло, не би чудо видяло»
• «преклонена главица сабя не я сече»
• «по-добре врабче в ръка, отколкото сокол в гора»
• «много хубаво не е на хубаво»

3. В констелационен план: възможно е в трудните исторически времена наши предци да са се свивали, за да оцелеят; да са потискали всеки творчески импулс, за да не бъдат наказани; да са били прекършени опитите им да направят нещо различно от статуквото.

И ние – като добри техни потомци – ги следваме от лоялност.

Подсъзнателните механизми тук са например:

• «как аз да създавам нещо ново, когато на дядо ми са му отнели всичко, което е постигнал»
• «как да бъда свободен да творя, когато на прабаба ми са забранили да учи рисуване»
• «как да изразявам себе си, когато майка ми е била принудена да работи нещо не по своята воля»

И не – вината не е в предците ни, нито в тежките времена, в които са живели. Тук даже не може да говорим за вина, а за отговорност. Тя е в нас:

• Отговорността да осветлим тези наши лоялности
• Да осъзнаем, че от любов към предците ние подсъзнателно правим като тях
• Да поемем риска да ги обичаме по друг начин
• Да дръзнем да сме различни от тях

А какво ни прави креативни?

Едва ли има рецепти. Но това, което аз съм открила, че подпомага творчеството, е:

• свободата да се изразяваш, без страх от осъждане
• свързване с онази нерационална, интуитивна част от нас, която често пъти знае отговорите
• разчупване на рамката, поглеждане от нова перспектива
• поемането на риска да изглеждаме глупави, смешни, неразбрани
• смелостта да нарушим правилата и ограниченията

Темата ми е много на сърце. Затова и ще я продължа в следваща публикация, в която ще дам и няколко техники за стимулиране на креативността в професията.

Теми по желание – 1

Успешната кариера всъщност е МИТ.

Първо защото „успешен“ е субективно понятие. Всеки си има свое определение – за едни това е израстване в кариерата, за други – обществен престиж, за трети – високо заплащане.

За мен успехът може да се определи по много прост начин – ако отговорим на следните въпроси положително:

– Ставам ли сутрин с желанието да започна работа?

– Изпитвам ли радост от добре изпълнена задача?

– Чувствам ли вдъхновение, когато се трудя?

– Усещам ли, че това, което правя, има смисъл – за мен, за другите, за обществото?

– Бих ли отказал по-високо заплащане за друга дейност, за да остана и правя това, което правя сега?

– Вълнувам ли се, когато говоря за работата/проектите си?

– Сегашната ми работа сбъдната моя мечта ли е?

Ако отговорите на повечето въпроси са ДА, вероятно имате успешна кариера.

И най-вероятно изпълнявате своята лична мисия и призвание.

От констелационна гледна точка обаче може да има фактори, които да ни блокират да постигнем успех в кариерата, например:

В семейната система:

o Наш родител или дядо/баба не е могъл да се реализира професионално: било му е забранено да учи или работи това, което иска. Тогава в нас идва подсъзнателният въпрос – кой съм аз, че да следвам своята мечта, когато той/тя не е могъл?

o Наш родител или дядо/баба е претърпял кариерен или бизнес провал. И ние се питаме: как мога да си позволя да съм по-успешен от тях?

В личната ни история:

o Ранен неуспех в кариерата ни е затворил и блокирал

o Напуснали сме предишно работно място с неприключили отношения, с останал гняв и неудовлетвореност

o Изключваме важни аспекти от себе си – мечти, вътрешния си глас, амбиция.

Решението:

– Изправете се пред проблема – понякога е трудно да си признаем „грозната“ истина. Но без осъзнаване на блокажите в основата, няма как да се оттласнем и полетим в желаната от нас посока.

– Признайте лоялността, която ви държи в миналото

– Включете изключеното

– Намерете ресурс – в своята семейна система, в професионалното минало, в качествата и уменията, които имате.

Теми по желание – 2

Бях в последен клас в гимназията и трябваше да избираме къде да кандидатстваме. Знаех, че не искам нищо с математика, физика, химия, биология. Оставаше нещо с български и математика. Не знаех обаче какво точно. Може би психология, която тогава беше неизвестна специалност. Нещо като педагогика, социология, политология – неща, които учиш, когато не знаеш какво искаш да учиш.

Когато казах на баща ми – доцент в Техническия университет, декан на факултет – той едва сдържа изумлението и пренебрежението си. Каза само: «Ако не влезеш в СУ първата година, те взимам при мен». Демек – поиграй си малко, но после започваш ученето на нещо сериозно.

От ужас, че ще трябва да уча математика, влязох в СУ. Не ме приеха Психология, както исках, а Българска филология. Т.е. пак нещо «несериозно» и без перспектива за реализация.

Следването ми през тази 1 година беше мъка – хем интересни дисциплини (особено Фолклор), хем изключителни преподаватели – но вътре в мен нещо се гърчеше. На физическо ниво усещах потискане, депресия и безсмислие.

В тази година взех твърдото решение, че ще се преместя Психология. Въпреки че двете ми най-добри приятелки се местеха при мен в българска филология; че вече съм изостанала с две години след наборите си; че ходех по експедиции по фолклор; че трябваше да връщам взиманите цяла година стипендии.

Нищо не можеше да ме спре. Преместих се, започнах пак от първи курс – напук на баща ми, на приятелките, на безперспективността на психологията в онези години.

И тогава разбрах какво означава да стъпиш на професионалния си път. Учих с най-голямо удоволствие – не за да отбия номера и мина, а за да знам. Ходих в библиотеката да търся допълнителна литература – не защото нямах лекциите, а от любопитство. Имах само шестици, не защото бях зубър, а защото ми харесваше да се задълбочавам.

В трети курс баща ми каза: «виждам колко е важно човек да учи това, което харесва». А в пети курс му се прокрадна еретичната мисъл: «може и да има смисъл от тази професия».

Сега, 30 години по-късно, смятам това прехвърляне в специалност Психология за едно от най-добрите ми професионални решения.

Наскоро се сетих и за един забравен епизод – аз съм на ваканция на Цигов чарк и при едно слизане до Батак си купувам учебник по Психология за 10-ти клас. А аз съм в 6-ти. Тогава съм знаела какво искам, но съм забравила под натиска на околните, очакванията за реализация, изискването за престижна професия.

И съм много щастлива, че съм си спомнила.

Това е накратко историята на моя професионален избор. Когато съм била на грешното място, съм го чувствала с ума и тялото си.

Това, което може да ви насочи към отговор на въпроса «На правилното място ли съм», сте само вие.

Вашите емоции, усещанията в тялото, състоянието и настроението, с което отивате на работа или на лекции.

Вие просто ЗНАЕТЕ!

Въпросът е дали искате да го признаете първо пред себе си. И да го заявите пред останалите след това.

Не е лесно обаче. Това, което ни пречи да чуем себе си, са очакванията и натиска от околните от една страна.

Възможно е и на едно по-дълбоко ниво да имаме «заплитания» с наши предци, да се чувстваме «длъжни» да следваме техния път или да балансираме нещо, което те не са успели да постигнат. Всичко това е подсъзнатело, разбира се.

Освен с откровеност към себе си, може да се го осветлим и с поставяне на констелация в индивидуална или групова сесия.

Грешка 4: Когато маркетингът идва от място на нужда

Случвало ли ви се е да усещате натиск (отвън или отвътре) да продавате? Много често точно в такива моменти клиентите не идват, офертите не се приемат. Причината може да се крие в тази енергия на недостиг, който несъзнателно излъчвате. А това отблъсква клиентите.

Затова може да си зададем въпросите:

• Какво ме води в подхода ми към клиента – натиск и дефицит или яснота и мотивация?
• Къде е фокусът ми на внимание, къде са насочени енергията и усилията ми?
• Как влизам в комуникацията с клиента – от позиция на страх или с увереност и ентусиазъм?

Грешка 5: Когато полето е „замърсено“

Това може да се получи, когато има разминаване между думи и енергия, между намерение и изпълнение, между мисия и действия. Неподредените отношения с настоящи или бивши клиенти и/или бизнес партньори също могат да доведат до хаос в полето, а подводните му течения да ни отнесат на място, което не желаем. Естествено клиентите усещат, че нещо не е наред и се отдръпват.

Затова може да си зададем въпросите:

• Приключил ли съм на чисто с предишни клиенти/партньори или има нещо недовършено?
• Следвам ли мисията на моя продукт/услуга или съм се отклонил от нея?
• Има ли съответствие между моите желания и моите действия?

Грешка 6: Когато отричаме историята

Причините за отричането могат да бъдат различни – срам от произхода на бизнеса, скрита тайна, нарушени интереси/здраве на клиенти, травма или болезнен период, към който не искаме да се връщаме. Когато не сме свързани с корените на бизнеса, когато не приемаме историята каквато е, когато не поемаме отговорност за грешките си обаче губим своя ресурс. И отново клиентите го усещат и „бягат“ някъде, където има повече свързаност и автентичност.

Затова може да си зададем въпросите:

• Приемам ли историята на бизнеса такава, каквато е или се срамувам от нея?
• Свързан ли съм с първоначалната мисия и енергия?
• Опитвам ли се да «налучкам» верния път като се нагаждам към ситуацията дори това да противоречи на моите ценности?
• Правя ли твърде много промени по отношение на ребрандиране, развитие на продукти и канали на комуникация?

Грешка 1: Когато клиентът не е в центъра

Когато клиентът е поставен на грешното място, се нарушава принципът на принадлежност. Това може да се получи, когато «бизнесът» се занимава изцяло със себе си, фокусира се навътре, а клиентът остава нечут и невидят. Какво му остава на клиента? Да се обърне към друг бизнес!

Затова е добре да се запитаме:

• Колко често се интересуваме какво искат клиентите ни?
• Колко време отделяме за разговор с клиенти, в които ние слушаме, а не убеждаваме, не продаваме?
• Виждаме или изключваме клиентите си?
• Къде е фокусът ни на внимание – върху нашите продукти или върху клиентските нужди?

Грешка 2: Когато продажбите нарушават принципа на Баланса

Когато даваме прекалено много (отстъпки, ниски цени, усилия), това води до изтощение и слаби финансови резултати. А това в дългосрочен план е неустойчиво.

Когато пък  вземаме прекалено – напр. необосновано високи цени – това води до усещане за натиск и недоверие. Което в дългосрочен план също е нестабилно и води до отлив на клиенти.

Затова е добре да се запитаме:

• Страх ли ме е да поискам справедливо висока цена?
• Склонен ли съм да скачам веднага към отстъпки, дори преди клиентът да е попитал?
• Дали пък не поставям твърде завишени цени, особено ако в момента съм в силна позиция?

Грешка 3: Когато конкуренцията е непризната

Как се отнасяме към конкурентите – с уважение, с пренебрежение или със страх? Ако арогантно смятаме, че сме най-добрите и нямаме конкуренция, това води до изключване. Първо на конкуренцията от нас, но после може клиентите да изключат нас от своя избор. Ако ни е страх от конкуренцията и правим като тях, за да не загубим позиции, тогава може да загубим нашата идентичност и да изключим автентичната си мисия.

Затова е добре да се запитаме:

• Как наричам конкурентите – врагове, партньори, колеги?
• Как реагирам, когато конкуренцията пусне нов продукт или използва различен подход?
• Следвам ли моята мисия, независимо от конкурентите, или веднага променям своята стратегия?

Теории и истории от полето #4

Коя е последната промяна, през която преминахте или все още преминавате – в личен или професионален план? Какви фази наблюдавахте в този процес? Имахте ли желание за промяна или ви беше наложена? Бяхте ли подготвени със знания и умения? Имахте ли съпротиви?

Ако се вгледаме по-задълбочено в начина, по който преминаваме през промени, ще забележим няколко етапа. Prosci (американска консултантска компания, занимаваща се с управление на промени) дефинира един модел за преминаване през промени, наречен ADKAR.

Според него човек преминава със свое темпо през следните фази:

А-awareness – осъзнаване, че има нужда от промяна или какво представлява промяната

D-desire – желание да се включи в промяната доброволно

K-knowledge – знания, които са необходими, за да действа по новия начин

A-ability – способността да работи или се държи по новия начин или приложение на новото в практиката

R-reinforcement – поддържане на новото състояние, за да няма връщане към старото.

Нека вземем няколко примера:

– Повишават даден служител. За да премине през този преход успешно, той трябва да осъзнава каква е тази позиция и какво се изисква от него, след това да пожелае да изпълнява новите си задължения, да развие нови умения, които след това да приложи и утвърди в практиката.

– Стартирате нов проект/инициатива/бизнес. Първо трябва да осъзнавате какво изисква този нов проект, да имате мотивация да го движите, както и подходящите знания и умения, накрая да го правите постоянно и устойчиво във времето.

– Въвеждат нова система или процес на работа. Необходимо е да разберете какво представлява и защо е необходим и след това решавате дали искате да работите по новия начин. Важно е да научите принципите на тази нова система, да ги приложите и да поддържате новия стандарт без връщане към стария.

Това може да се приложи и към всяка лична промяна – започвате нов режим на хранене, местите се в нов град, влизате в родителска роля и т.н.

През тези фази преминаваме както при промени, които ние иницираме за себе си, така и когато някой друг ни ги налага.

Ние се движим през този процес по-скоро несъзнателно. Някои фази могат да ни отнемат повече време, може да зациклим в съпротивата срещу промяната по различни причини според фазата, на която се намираме или сме зациклили:

A (awareness) – защото не знаем какво точно се изисква от нас

D (desire) – защото не разбираме ползите от промяната за нас и не искаме нещо ново

K (knowledge) – защото не знаем какво точно трябва да направим

A (ability) – защото нямаме необходимите умения

R (reinforcement) – защото старите навици надделяват и връщат предишното състояние.

Познаването на тези фази може да ни помогне осъзнато да придвижим себе си и/или другите хора (които ръководим например) през процеса по здравословен и ефективен начин.

Как може да свържем този модел с констелациите?

Един възможен паралел е свързан с процеса, през който преминаваме, когато си поставим констелация. Ето какво може да се случи на всяка фаза:

А – осъзнаването на скритите причини за даден проблем е основният ефект от констелациите. С какво се „заплитаме“ от лоялност и любов? Кого следваме дори когато това е срещу нас? Какво се случва на по-дълбокото невидимо ниво? Как става това осъзнаване чрез констелации – като наблюдаваме това, което полето и представителите ни показват и се отворим за картината, която виждаме.

D – желанието за промяна може да е налице, но желанието да се съгласим с видяното, може да липсва. Защото понякога картина, която виждаме, не ни харесва и я отричаме. Често го правим, защото имаме друга представа за реалността и за себе си. И тук идва нуждата да се съгласим – с това, което е; с това, което е било; със съдбата на другите; с истината, а не с илюзията.

Доста хора изпитват трудности да се съгласят или направо отказват, като обвиняват метода или констелатора. И това е нормален защитен механизъм, чиято цел е запазване на статуквото. Преминем ли през тази фаза, пожелаем ли да видим реалността каквато е, тогава можем да се придвижим напред.

K+A – понякога в констелациите дори не е необходимо да имаме рационално знание какво точно да направим след сесията. Ако сме пуснали картината да работи за нас на по-дълбокото ниво, ако сме се съгласили, отговорът на въпроса „как“ да направим промяната в реалния живот се появява от само себе си. Това не означава безотговорност или бездействие. Да приемеш и живееш с новата картина не винаги е лесно. Понякога това означава промяна на нагласата към света и себе си, смяна на погледа, с който гледаш.

R – поддържането на тази картина е доста трудно. Старите травми, модели, заплитания ни дърпат силно назад. И в този етап се изисква постоянно напомняне, че има и друга перспектива към ситуацията, има и друга реалност – и именно тя може да бъде първата стъпка към промяната. За да се случи тя обаче, е необходимо трайно да приемем новата гледна точка за реалността, която сме видяли, както и да сме готови да пуснем старото с поглед към новото.

На какво се базира философията на бизнес констелациите?

Как могат да помогнат те на една организация?

Как бизнес констелациите са от полза на един професионалист?

Това са въпросите, на които отговарям за сп. Вагабонд.

Линк към цялото интервю: https://www.vagabond.bg/business-constellations-path-sustainable-success-4897

Теории и истории от полето #3

Когато преди години местихме офиса, се наложи да съберем всичко в кашони, да ги пренесем и после да подредим наново. Няколко дни цареше хаос – кое къде е, пренесено ли е вече, как се сглобяваше това бюро.

Всеки познава този процес на промяна. Когато си в него обаче, нещата не винаги са много приятни. Защото има разбъркване, неудобство, дезорганизация. Това забавя или направо спира работата, може и да демотивира хората.

Така е и с промяната в организацията. Дали това е смяна на нов софтуер, идването на нов ръководител, въвеждането на нова процедура или цялостна реорганизация.

Курт Левин описва този процес още през 1947 г. в статията си „Frontiers in Group Dynamics“ и го разделя на три основни етапа:

1. Размразяване – тук има осъзнаване, че е нужна промяна, че старото не работи или искаме нещо ново и по-добро. Това включва разбиване на стари навици, процеси, дори убеждения и ценности и е подготовка за същинската промяна.

2. Промяна – в този етап се въвежда самата промяна – нови практики, идеи, поведения или структури. Хората изпитват несигурност, страх от непознатото. Това е етапът на най-голям хаос, объркване и демотивация.

3. Замразяване – новите практики се установяват и превръщат в постоянни. Целта е те да станат новата норма, да се стабилизират и закрепят. Ако след този етап има повишаване на нивото спрямо първоначалното състояние, значи промяната е била успешна и полезна.

Много от промените обаче се провалят именно в този последен етап и няма закрепване на новото. В някои ситуации това не е възможо (както в примера с офиса), но много често старите навици, практики или процеси са толкова силни, че изместват новите.

Нееднократно съм наблюдавала и „захлупване“ с нови и нови промени, които не позволяват да се случи замразяването. Тогава в организацията цари почти непрекъснат хаос, защото във втория етап сме на най-ниското възможно ниво.

Ето как може да разгледаме тази теория от констелационна гледна точка:

В етапа на Размразяване е важно да си позволим новото, да осъзнаем, че то съществува.

Ако сме отворени към т.нар. „възникващо бъдеще“ (evolving future), както го дефинира Ян Яком Стам, ще може да „видим“ новото. За това си трябва смелост да пуснеш контрола, да се оставиш на потока и да си готов да кажеш: „едно планирах, друго се задава, съгласен съм“.

Пускането на старото също може да бъде труден процес, защото ние толкова много сме свикнали с него, че нямаме смелост и сила да го загърбим. Често пъти причините за това се коренят в системни заплитания (със семейната или организационната система).

Тогава е особено болезнено да кажем „не“ на старото, защото това може да изглежда като предателство и нелоялност към обичани от нас хора, събития или организации.

Този процес може да се улесни, ако изпитаме и изразим благодарност към старото.

Ако осъзнаем, че този етап просто е приключил.

Ако намерим положителното в преживяването, ако си научим уроците, но и имаме куража да затворим вратата без вкопчване и съжаление.

И да не забравим да си вземем онова, което сме оставили там – нашата енергия, талант, качество, сила. Защото те ще ни трябват за новото, което предстои.

Така се затваря един цикъл и се освобождава пространство и енергия за друг.

Тогава вече е лесно да протегнем ръка напред, да направим първата крачка към новото, да скочим в неизвестното.