Парите стоят далеч от този, който не ги уважава. Без парите той става слаб, вместо силен и остава беден.
Този, който поради своята пестеливост се справя с малко пари, се радва на тяхното внимание. Те идват при него тогава, когато са му нужни.
Този, който цени парите, може да им остави свобода на движение. Той ги държи на дълъг повод, като куче. И те се връщат с удоволствие при него, когато той се нуждае от тях и ги вика.
Понякога парите се отдръпват. Например когато пренебрегнем работа/услуга, която ни се предлага и извършва за нас, често ни се предлага с любов, особено извършеното от нашите родители.
Само ако се отнасяме с уважение към извършената от тях работа, те и ние ще получим възнаграждение, съответстващо на тази работа.
Този, който получи и задържи парите след нас, ще има ли достатъчно сили да ги задържи и запази? Или те ще се окажат тежест, която по-скоро потиска, отколкото да дава нещо?
Парите се държат като пратеник, изпратен ни от някъде другаде. Той иска да го приемем за това, за да можем с негова помощ да постигнем нещо и след това като му дойде времето, отново да го оставим.
С благоговение се отнасяме към нашите пари като към откровение от Бога. В съответствие с него ние се съгласяваме с парите, независимо какво очакват или изискват те от нас. В съответствие с това откровение, нашите отношения с тях се превръщат в богослужение и служене на живота на мнозина. Служба с любов.
Leave a Reply