В две от значимите ми работни места стигнах до бърнаут. И си тръгнах с неудовлетвореност и огорчение. Дълго време след това стоях “закачена” за тези организации. Спомнях си за тях основно с лошото усещане, че са ме използвали, не са ме оценили и съм си пропиляла времето. Не можех да се “откъсна” от тях, емоциите ме държаха в миналото. Това отнемаше от енергията ми да продължа напред и в следващите си начинания не можех да бъда изцяло отдадена.
Чак когато започнах да се занимавам с бизнес констелации си обясних какво се е случило. Аз съм се чувствала “заплетена” там, защото не съм могла да намеря благодарността към това, което съм получила. Не съм могла да видя баланса – аз съм дала, но съм и получила, научила, осъзнала много.
Подобно на приключването на връзка, тръгването от организацията е добре да стане с благодарност и уважение, с признание за полученото, с любов. За да може да затворим една кариерна страница и да продължим с пълния си капацитет в новата посока. Ако не – ще продължаваме този модел и в следващата работа, и в по-следващата.
Не казвам, че е лесно. На мен ми отне години да намеря дълбоката благодарност към тези две работни места, към уроците, които научих там, към хората, които дълго обвинявах в несправедливо отношение.
Leave a Reply