Author: lsrrldgk

Той започна самостоятелен бизнес в края на 90-те. Трудни години – всичко беше нерегулирано, имаше рекет, мутри, инфлация. Въпреки това нещата му потръгнаха много добре, започна да печели, откриваха се нови възможности. Имаше предприемачески дух, така че улавяше тези възможности и ги превръщаше в пари.

Няколко години по-късно обаче направи няколко несполучливи инвестиции. Загуби спечеленото. Започна отначало, всичко тръгна нагоре.

И отново – влезе в несполучливо съдружие и пак загуби. И този модел се повтаря вече почти 25 години. Има способности, хъс, енергия, амбиция, предприемчивост, находчивост… но има и сериозно заплитане със своя дядо, който е бил в затвор заради политическите си възгледи, взели са му имота, бизнеса…

Това е само един реален пример за самосаботаж. От системна гледна точка той се проява като лоялност към хора с трудна съдба от предходни поколения.

Някой ще каже: „Това са глупости, всичко си зависи от нас самите. Как може тежката съдба на дядо ми да се отрази на моя живот и бизнес успех“.

Друг ще каже: „Значи сме обречени, нищо не може да направим, ако имаме такива истории в миналото“.

Всъщност МОЖЕМ!

Като начало можем да си зададем въпросите:

• Какъв модел повтарям?
• Защо въпреки усилията и уменията ми, не мога да постигна бизнес успех?
• Кого следвам от семейната ми система?

Може също да си зададем парадоксалния въпрос: „Какво ни носи този неуспех?“

Отговорът води към едно – ЛОЯЛНОСТ и СЛЯПА ЛЮБОВ. Чрез тях ние се свързваме с рода; следваме нечия тежка съдба, за да се чувстваме принадлежни към нашето племе.

Следващата стъпка в освобождаването от нашите самосаботажи може да бъде да осветлим тази сляпа любов, да си дадем сметка защо и за кого го правим.

И след това да приемем, че тези самосаботажи са там с определена функция – да ни свързват с нашия род.

И чак след това може евентуално да потърсим как да обичаме значимите хора в нашата семейна система по друг начин, без задължително да ги следваме в съдбата им.

Това може да направим чрез констелации или просто чрез осъзнаване на модела.

Тя се страхува да поеме по собствена кариерна пътека и да осъществи своя мечта.

Задавам й няколко въпроса, свързани със загуби в нейното рождено семейство. Оказва се, че нейният дядо е загубил много земи и имоти след 9-ти септември.

Каква е връзката на всички тези факти с нейния страх?

Всъщност може да е много директна – ако моите предци са губили важни за тях неща, как аз да си позволя да съм успешна?

Те не са успели и аз от лоялност към тях също няма да си го позволя. Такава е системната логика, която често стои зад нашите страхове.

Той има страх да стартира собствен бизнес и да рискува. Отново няколко въпроса за семейството му ни отвеждат към негови предци, които са бежанци. По пътя си към България те са губили вещи, злато, близки хора, деца.

Много често в констелациите, които правя, темата е страхът.

Страх от провал, от риск, от успех, от следване на собствен професионален път, от изява, от показване пред хора, от вземане на решения…

Когато изследваме темата за страха, първо търсим причини за този страх в живота на самия човек. Когато няма събития, които пряко се свързват със страха, може да мислим за системна логика.

Чрез констелациите може да изследваме скритата лоялност, водеща до прояви на този страх в настоящия живот. И често тя ни отвежда до загуби в живота на хора от семейната ни система, а не в нашия.

Уж сме рационални същества, осъзнати, мислещи, а този страх ни сковава и пречи на професионалната ни изява. Така е, защото той просто не е наш.

Наша е любовта ни към предците. Наш е и изборът ни как да ги обичаме – сляпо или осъзнато, както и позволението да живеем свободно и с доверие към живота.

Комедията била трагедия плюс време.

Вероятно същото е и с провала – с времето се превръща в ресурс, научен урок, стъпало, от което да се оттласнем.

Въпросът е колко време трябва да мине? Дали може да го скъсим чрез приемането му още в началото.

Лесно е да се каже, но трудно да се направи.

Защото се страхуваме от провала.

Защото той е признак, че не сме се справили, не сме успели, не сме се доказали. Не сме постигнали това, което сме искали или целили. Защото бие по егото.

Кой всъщност определя какво е успех? И какво провал?

Аз лично не съм се проваляла много и затова определено съм се страхувала от него. Един от малкото ми провали беше това, че не влязох в университета от първи път желаната специалност „Психология“. Влязох „Българска филология“, „пребоксувах“ една година. И какво от това? Сега от дистанция на времето тази „загубена“ година ми изглежда нищожна. Но това, което получих, е яснотата, че наистина искам единствено и само Психология. В тази година, когато се мъчих със старогръцки, антична литература и езикознание, осъзнах, че каквото и да ми струва, няма да уча нещо, което не харесвам. Сега се радвам, че си „загубих“ тази година. Защото спечелих осъзнаване, мотивация и свързване с дълбокото желание на душата ми.

А вие – как се отнасяте към провала? Колко бързо го превръщате в урок и мъдрост?

В коя от двете компании има повече шанс за успех:

Компания 1: майката основава фирмата и я разработва, дъщерята се включва по-късно и постепенно поема бизнеса от майка си

Компания 2: синът основава фирма и наема като служител баща си?

Това са два реални случая, които съм наблюдавала около мен. Както вероятно се досетихте – първата компания ще е по-успешна.

На практика се случи точно така – първата компания продължава да съществува доста години след създаването си, има турболенции, но се разраства и успява.

Втората компания просъществува няколко години и приключи бизнеса.

• Защо? Какво е нарушено от системна гледна точка?

• Един от основните принципи на констелациите – РЕДЪТ.

Както споделя Ян Яком Стам в книгата си „Fields of Connection“, винаги семейната система има предимство пред бизнес системата. Това означава, че ако има нарушаване на реда – синът става шеф на баща си в бизнеса, семейната йерархия не е уважена.

Вероятно е много трудно да се направи такова разделение – да бъдеш по-малкият в семейството и по-големият в бизнеса. Вероятно има и успешни примери, но наистина трябва много осъзнатост за скритата динамика, която се появява в такива случаи.

Аз бих задала и въпроса – какво се опитва да поправи създаването на такава фирма? Дали и в семейната система няма заплитане и объркване на реда?

Същото може да се случи и при братя и сестри, които поемат бизнеса от своите родители. Ако по-малкият брат изпревари по-големи в бизнеса, тогава също има нарушаване на реда.

Решението, което видях при подобен случая и което сработи много добре, е разделяне на две бизнес линии. Двамата братя наследиха родителите си в бизнеса и отделиха два клона, които управляват поотделно.

В обобщение: това, за което трябва да се внимава при семейния бизнес, е:

• Уважение към създателите на фирмата като родоначалници

• Почитане на всички, които са допринесли за бизнеса – инвеститори, клиенти, основател зад основателя (може да прочетете за това тук) и др.

• Разбиране, че винаги семейната система ще има предимство пред бизнес системата

• Осъзнаване, че служителите, които са извън семейството, могат да се чувстват изолирани и неприети
• Спазване на йерархията в семейната система. А ако това е невъзможно ясно разбиране на рисковете от това
  

Има още много аспекти на този проблем – напр. какво се случва при вкарването на нечленове на семейството в бизнеса, приемствеността, превръщането на семеен бизнес в корпоративен, продажбата на такъв бизнес, но те ще са предмет на други публикации.

Всъщност не знам дали има формула. Поне на мен не ми е известно някой да я е открил.

Аз лично съм я нацелила някак си несъзнателно, защото бизнес партньорствата ми са изключителни – удовлетворяващи, пълноценни, обогатяващи.

Затова мога да споделя само положителен опит.

Вероятно откриването на точния бизнес партньор (както и на партньора в живота) е комбинация от късмет, осъзнатост и … усилия.

Защото дори и при перфектния партньор има нужда от усилия и от двете страни в посока на:

• напасване на характери и поведение
• сработване като екип
• съобразяване с нуждите и предпочитанията на другия
• ясна и директна комуникация
• съвместно решаване на проблеми
• намиране на взаимноизгодни решения
• натискане на собственото его
• заявяване и отстояване на твърда позиция
• взаимно съобразяване, грижа и подкрепа
• и много други….

Ключовите фактори, които бих откроила при намирането и задържането на партньор, са:

• Интуиция
• Общи ценности
• Баланс

Както във всяка друга сфера на живота, така и в бизнеса ИНТУИЦИЯТА (както и да я разбираме) има своето важно място. Тя винаги ни говори, дава сигнали. Въпросът е дали я слушаме.

Спомням си, че точно преди да започна първата си фирма с моя бизнес партньор, имах предложение от друг човек за съдружие. Нямах никакъв опит тогава, но имах голямо желание да стартирам собствен бизнес. Вече бяхме измислили име и дейност на фирмата. Но се появи твърде голям червен флаг – в случая това беше партньорът на този човек. И тогава аз се оттеглих, оставих ги двамата да създадат фирмата заедно, без мен, въпреки че обсъждахме идеята да се включим тримата. От позицията на времето сега оценявам това мое решение като най-доброто, но тогава имах много колебания и чуденици какво да направя.

Сега вярвам много повече на интуицията си. Когато нещо в мен „звънне“, когато се появи дори малко червено флагче, заставам нащрек и чакам за следващ сигнал. Ако се повтори – знам, че това не е добро за мен и/или за бизнеса.

Общите ЦЕННОСТИ са здравата основа, върху която партньорите стъпват. Останалото може да е различно – подход, виждания, поведение. Но ако имат сходни ценности, къщичката ще се нареди. И тай като ценностите трудно се учат, променят, развиват, е важно още в началото да намерим човек/хора, за които са важни същите или подобни неща, които са значими за нас.

От системна гледна точка БАЛАНСЪТ е ключов. Той е един от основополагащите принципи на семейните констелации, формулирани от Берт Хелингер, които важат с пълна сила и за бизнес системите.

Точно както при брачните партньори, и тук балансът може да изглежда така: ако единият дава, другият получава и след това дава малко повече. След това първият дава още малко повече, за да изравни баланса. И този несъзнателен танц между двамата води до взаимно израстване и развитие на самия бизнес.

Има една максима, която според мен важи еднакво за бизнеса и за живота: „По-добре сам, отколкото зле придружен“.

Защото неподходящият партньор може да те закопае, а добрият – въздигне.

Скоро играхме Лийла – Играта на живота. Преживяването беше точно такова – играя живота или животът играе, а аз решавам дали и как да се включа.

В последния момент играта ме “свали” долу. В гнева. И останах там. Не излязох от играта. И това е ОК.

Сега гледам към гнева – позволявам ли си да го изживея, да го покажа, да го изразя?

Всъщност чий е този гняв?

Дали е на дядо ми, който губи рано майка си.
Или на баба ми, която има мъртвородено дете и рано починала сестричка?
Или на другата ми баба, която губи баща си и брат си – безследно изчезнали след 9-ти?
Или на другия ми дядо, който остава полусирак на 14?
Или прабаба ми, която губи родителите си, когато е млада?
Или на пра-пра баба ми, която губи майка си при раждане?
Или всички онези бежанци от Западните покрайнини и Македония, които губят къщи, земи, родни места?
Пиша и си давам сметка колко поводи за гняв има и в двата ми рода. Но тези хора са продължили живота. И така чрез нашите родители ни има мен и сестра ми, а чрез нас – нашите деца.
Може би този гняв е държал моите предци и им е давал сила.

Гневът е сила! Ако го проявим и изразим по подходящ начин. И ако не му позволим да носи разруха навън, но и най-важното – навътре!

Поклон и респект към всички мои предци и техните съдби, към гнева, към силата!