Author: lsrrldgk

Григор водеше на Синер с 2:0 сета, играеше великолепно, успя да накъса ритъма на станалия по-късно шампион на Уимбълдън за 2025 г.

И изведнъж, когато почти го виждахме победител, Гришо получи силна болка от внезапна контузия. Със сълзи на очи напусна корта. Беше толкова близо! Чак на Синър му беше неприятно, че спечели заради принудителното отказване на съперника си.

Гледах целия мач от първата секунда. Обожавам тениса. Възхищавам се на Григор Димитров!

Стисках му палци през цялото време, радвах се с него. Толкова ми се искаше да спечели, че даже в един момент освен обичайното стискане на палци, молитви, клетви и т.н., си представих, че зад него се нареждат неговите предци и му вдъхват сила. Даже си представих цяла България зад него.

Не знам дали той знае за констелациите, но би било добра практика да се използва тази техника, която дава много голям ресурс.

Щях да се ядосвам супер много на лошия му късмет, ако тази негова травма беше някакво изключение. Но всъщност той е получавал подобни травми и друг път.

И отново погледнато констелационно, всичко придоби друг смисъл и започнаха да ми се въртя въпроси като:

• Ако всъщност той просто се страхува от успеха?
• Ако за него това е предателство към баща му (който също е тенисист), към предците му, към всички предишни поколения български тенисисти?
• Как е възможно той да е най-добрият български тенисист, оставяйки всички останали зад гърба си?

Защото когато човек успява, той се откъсва от племето, отличава се и може да бъде отхвърлен.

Това е жестоката системна логика. Ние не може да си позволим успех заради лоялността ни към нашите предци, които са имали трудна съдба, губили са богатство, имоти, близки, живота си.

Въпросът е има ли изход от тази ситуация?

Не знам.

Само знам, че осъзнаването и осветляването на сляпата ни любов към предците може да ни придвижи към желаното състояние – успех, богатство, реализация.

Въпреки че моят опит с констелациите показва, че понякога това е дълъг и труден процес, защото лоялността ни е толкова голяма, че предпочитаме да сме част от нашето племе, отколкото да успеем.

Как е при вас? Имате ли страх от успех, от разкриване, от разширяване, от надскачане…?

Следват 20 въпроса, върху които да помислите, когато анализирате как вашата родова история влияе на настоящия ви успех:

1. Имахте ли трудна връзка с майка си?
2. Имахте ли трудна връзка с баща си?
3. Бяха ли родителите ви успешни в това, с което си изкарваха прехраната?
4. Някой от тях провали ли се в задачата да осигури семейството ви?
5. Разделиха ли се родителите ви, когато бяхте малки?
6. Какво беше отношението на майка ви към баща ви?
7. Какво беше отношението на баща ви към майка ви?
8. Като дете преживявали ли сте физическа или емоционална раздяла с майка си?
9. Имате ли родител, дядо или баба, които са починали млади?
10. А имат ли вашите родители, баби или дядовци братя или сестри, които са починали млади?
11. Вие или някой друг от семейството ви облагодетелствал ли се е значително за чужда сметка?
12. Има ли някой от семейството ви, който е бил измамен с наследство?
13. Има ли някой, който е получил незаслужено наследство или е забогатял по нечестен начин?
14. Има ли ваш роднина, който е фалирал, пропилял е семейното богатство или е вкарал семейството във финансови затруднения?
15. Има ли външен човек, който е вкарал семейството ви във финансови затруднения?
16. Има ли член на семейството ви, който е бил отхвърлен като пройдоха, неудачник, комарджия и т.н.?
17. Имате ли предци, които са живели в бедност и недоимък?
18. Вие или вашите родители емигрирали ли сте?
19. Били ли са членовете на семейството ви принудени да избягат от родното си място или изселени от родината си?
20. Вие или друг от вашето семейство наранявали ли сте, мамили ли сте и възползвали ли сте се от някого?

из книгата на Марк Уолин “Не всичко започва от теб”

Ако някой от горните въпроси ви е “боднал под лъжичката”, ако тялото ви е реагирало по някакъв начин, вероятно има върху какво да се замислите.

Често пъти хората си казват: “е, значи какво излиза, вината е в рода ми, аз няма какво да направя”.

НЕ!

Всъщност миналото е каквото е, ние нито може да го променим, нито има смисъл да оправдаваме своя неуспех с него.

Това, което може да направим обаче, е да поемем своята ОТГОВОРНОСТ, като първо осъзнаем заплитането, което ние сме направили от любов към нашите предци.

Това става чрез самонаблюдение, откриване на повтарящи се модели, чрез констелации и др. методи.

Дори не е необходимо да искаме да прекъснем този модел. Първо е важно да го уважим, да почетем тази своя лоялност към своите предци, истински да се поклоним както на тях, така и на частта от нас, която ги обича по такъв начин.

И чак след това може с благодарност да оставим тяхната съдба на тях и да продължим по своя собствен път. Нещо, което е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

В завода беше станала кражба на много важни неща. Със сигурност беше извършена от някой служител, защото външни хора нямаха достъп.

Тогава бях на позиция Супервайзор Човешки ресурси. Директорът ме извика и ми каза: „Трябва да проведеш разговор с всеки служител индивидуално и да му кажеш, че ще го уволним, ако не издаде кой е извършил кражбата и че дотогава всички са заподозрени“.

Направих 3 такива разговора. След което си тръгнах към къщи с един от служителите, с когото още не се бях срещнала, и той ми каза: „Хората ти вярват, разчитат на теб, много са уплашени“.

Аз бях отвратена – на другия ден ми предстояха още много такива разговори, в които да заплашвам хората, да ги притискам да си признаят.

Прибрах се гневна и … седнах да си напиша молбата за напускане.

Разбира се, тогава бях много млада и неопитна в професията. Със сигурност е имало начин да постъпя различно, да заявя позиция, да се аргументирам, че този подход е безумен. Но не го направих.

Реших аз да се изключа от тази система, вместо да изключвам колегите. Със сигурност между тях имаше поне един крадец. Със сигурност трябваше да се предприеме нещо. Но в безсилието си аз реших, че не искам повече да допринасям за нещо, което смятах за унизително.

Сега от констелационна гледна точка си мисля за нуждата някой или нещо да бъде изключено понякога. Защото винаги системата има предимство. За да оцелее тя, е приемливо да се освободят служители или да спре даден продукт.

Въпросът е как това да бъде направено по начин, който да е уважителен и зачитащ приноса на този човек, да се запази достойнството му, да се изравни баланса на даване и получаване.

Скоро клиент ме попита: „Винаги ли трябва да благодарим на служител, когото освобождаваме?“ Отговорът ми беше: „Да!“

Благодарим за времето, усилията и труда, които е дал на организацията. За тях той е получил заплата, бонус или е натрупал опит и знания. Имало е баланс в дадения момент.

Дори да е злоупотребил, дори да е навредил, той е бил част от системата и има правото да получи признание за приноса си.

Тази благодарност обаче не изключва да го държим отговорен за това, с което е навредил. Тази отговорност оставяме на него.

Природата не търпи празни пространства. Същото е и със системите.

Когато нещо бъде изключено, нещо друго или някой друг трябва да застане на неговото място. За да покаже, че нещо липсва, за да възстанови баланса.

В семейната система примери за последици има много, ето някои от тях:

• Изключена „черна овца“ (алкохолик, затворник, самоубиец) бива представлявана от някой от следващо поколение, който ще проявява отклоняващо се поведение, ще се разболее или ще се чувства малоценен. Проявите са най-разнообразни, но целта им е една – да се покаже, че някой е забравен, непочетен, невидян.
• Рано починало дете – за него не се говори, родителите казват: „ние имаме 2 деца“, без да го броят. Въпреки че следващите деца не знаят за своето загубено братче или сестриче, те чувстват, че нещо липсва. И се чувстват „длъжни“ да го върнат в паметта на рода. Често пъти го правят чрез поведение или симптоми, които са разрушителни за тях самите. Но зад тези симптоми всъщност стои любовта към забравеното дете и опит да се покаже, че то е важно за системата.
• Травматично събитие от живота на някой в рода назад. Заради голямата болка или вина, която съпътства това събитие, то остава в тайна, не се споменава или се омаловажава. Това може да е причинена катастрофа, при която са починали много хора, кражба, убийство, самоубийство и т.н. Но отново системата търси начини да включи изключеното чрез някой от следващо поколение, който ще „крещи“ с поведението си: „Спомнете си, не забравяйте!“

В организационната система изключването също може да има различни последици, ето някои примери:

• Мениджър си тръгва с обида или е освободен несправедливо. Служителите, които остават в екипа, се чувстват лоялни към него и започват да проявяват демотивация, конфликти или дори напускат. Понякога това се случва и с хора, които са дошли след въпросния ръководител и дори не го познават.
• Фирмата чрез свой продукт или действие е нанесла вреда на потребителите. Съвсем естествено е да се направи опит това да се скрие. И често пъти тази тактика сработва – хората не разбират за тази вреда. Но след време започват прояви, които привидно нямат нищо общо с това, но в дълбочина имат пряка връзка – напр. саботажи от служители, загуби, текучество.
• Съдружник е бил изключен от компанията без да се почете неговия принос, без той да получи някакво обезпечение за вложените усилия и време. И нищо чудно, че резултатите на фирмата след време вървят надолу, хората напускат или протестират.

Лечението във всички тези случаи е просто: ВКЛЮЧВАНЕ, припомняне, почитане, благодарност към изключения човек, събитие, чувство.

След като разгледахме КАКВО може да изключваме, е време да изследваме и ЗАЩО изключваме. Ето някои възможни посоки за търсене на отговора на този въпрос:

• Заради емоциите и чувствата, които идват със спомнянето и включването:
  
  • Срам от факта или възможните последици. „По-добре да излъжа роднините, отколкото да призная, че бракът ми е провален“. „Хайде да не казваме на родителите, защото ще ни се карат“, „Каквото става вкъщи, си остава тук“. Чували сме много такива изрази, които показват какво всъщност стои зад изключването на дадения факт, човек или събитие
  • Страх, че ако си спомним, ще изпитаме болка. „Това не ме засяга, аз съм го преодолял“, „Не ми говори, искам да забравя“, „Това е минало, защо да ровим там“ и много други подобни начини да се предпазим от тази болка. Тя обаче си стои, не изчезва само защото не говорим за нея. И се покрива с гняв, привидно безразличие или симптом.o Други социално неприемливи емоции (гняв, обида) или желания (за разрушение, самонараняване, бягство). „По-добре първо се успокой и после ще говорим“, „Гневът не е добър съветник“, „Как може така да бягаш от проблема?!“ И още много други начини, чрез които избягваме да се изправим пред емоциите, да ги приемем и почувстваме.
• Заради стойността, която получаваме, когато изключваме – в психологически план това могат да са:
  • Липса на конфронтиране – „как ще се гледаме после“, „я, по-добре да си премълча и то ще отмине“, „по-важни са взаимоотношенията в дългосрочен план“
  • Запазване на статуквото, като не излизаме от зоната си на комфорт и така не хабим енергия, време, усилия да променим ситуацията. Тук се сещам за една интересна поговорка: „да би мирно стояло, не би чудо видяло“. Винаги съм я чувала в негативен контекст – когато някой се нарани или си изпати. Обаче дали няма и друго възможно тълкуване – ако излезеш от познатото, може да преживееш чудо?!
• Заради стойността, която получаваме, когато изключваме – в констелационен план това могат да са:
  • Лоялност или „сляпа любов“ – чрез тях ние се свързваме с хората от нашето племе, правим като тях, страдаме като тях, повтаряме техните модели на поведение и живот. Само и само да се чувстваме принадлежни, дори това да ни струва нашето здраве, благоденствие, щастие.
  • Постигане на баланс чрез благодарност към предишни поколения. Как едно дете да благодари за живота? Трудно е, даже невъзможно. Затова то ще повтаря тяхната тежка съдба, ще носи техните тежести, с наивната вяра, че така изравнява баланса и отдава почит към предците.

„Докато не направите несъзнателното съзнателно, то ще ръководи живота ви и ще го наричате съдба“ Карл Густав Юнг

Същото е и с изключеното. Най-често то също е несъзнателно.
На първо място идва въпросът КАКВО изключваме?

Това е всичко, което не искаме да гледаме, да си спомним, да почувстваме. Това могат да бъдат хора, събития или преживявания на членове на нашата семейна система. Ето някои примери за изключени, заедно с нещата, които казваме в тази връзка:

– Човек от нашата семейна система, който е имал тежка съдба – починал е рано и за него не се говори. Ето как звучи това: „Това бебе е било мъртво родено, аз дори не го познавам.“ А това бебе е моят нероден брат. Но дори не го наричам „брат“, защото болката би била много голяма, ако призная за тази загуба.

– Много аборти в миналото. „Баба ти е имала 12 аборта, но това го знам не от нея, а от дядо, когато тя почина“. Освен че абортите тогава са били забранени, самото преживяване е било срамно, страшно, непоносимо. Затова този факт се покрива и привидно се забравя.

– Минало събитие, случило се в рода. „Това е било много отдавна, той, дядо ти, не обичаше да говори за това“. А „това“ е войната, в която дядото е загубил най-добрия си приятел.

– Тежък факт от семейната история. „Те са се преселили в България след Ньойския договор и оставането на Западните покрайнини в Сърбия, за да се върнат в Родината – какви патриоти са били само!“ Всъщност зад тази патриотична постъпка стои мъката от цял един изоставения живот – имот, спомени, роднини, семейство.

– Директно изключена „черна овца“ в семейството. „Този чичо май е бил в затвора. Но това е тайна, за която никой не говори в семейството“ или „Тази баба е починала рано, но майка ми никога не каза от какво“. Всъщност тя се е самоубила, но това е срамно, затова не се говори.

– Минали преживявания на наш родител/прародител – „Там беше трудно, но вече няма значение, минало е“. Това „там“ е Лагерът в Белене.

Изключено може да бъде и нещо от нашия живот и минало:

– Значим за нас човек. „Той ни е напуснал рано, аз дори не го познавам“. В този случай „той“ е бащата, който се е развел с майката, има друго семейство и за него не се говори. Все едно е умрял. А децата не смеят да питат от лоялност към майката. И така изключват половината част от себе си.

– Ранна травма. „Била съм малка, не помня това. Само съм чувала как майка ми споменава, че съм останала сама в болницата, когато съм била на 3. Но на тази възраст е нормално да не помни човек“.

– Собствено чувство. „С баща ми имаме добри отношения, нищо, че той напусна майка ми, когато бях на 5. След това сме се виждали, говорили сме си, давал ми е пари“. И никъде тук не се споменава, че съм му гневен и ми е липсвал цял живот.

– Неприятни събития. „Забравих да кажа, че ние платихме за един имот, но загубихме парите. Но сме го преодолели вече, останало е в миналото“.

Може би най-трудното нещо за виждане и съответно за включване е РЕАЛНОСТТА.

Такава, каквато е.

– Не виждаме, че партньорът ни си измисля разни командировки, защото не му/й се прибира вкъщи

– Правим се, че не разбираме защо детето ни играе на компютърни игри по цял ден и нощ

– Не може да приемем, че той/тя си е просто такъв/такава и все искаме да го/я променяме

– И дума не даваме да се обели за развод – „ами децата? По-добре е да стоим в този изчерпан брак в името на децата“

– Не искаме да си признаем, че тази работа не ни харесва, изтощава ни, разболява ни. „То нали имаме кредит, трябва да образоваме децата, пък тогава ще видим“
– ………………………………………………………………………………………………

А вие какво изключвате? Какво се правите, че не виждате? Какво не искате да почувствате?

В следваща публикация ще разгледам въпроса ЗАЩО изключваме.

Първо се запознаваме – интересното е, че веднага виждаме нишките, които ни свързват. Дори да не познавате никого от групата, намирате нещо общо с един, повечето или всички участници в групата. Защото сме свързани и не случайно се събираме точно тези хора точно в този ден.

След това разказвам малко за семейните констелации, ако някой е нов за метода, както и за бизнес констелациите, ако сте за пръв път на подобно събитие.

После правим упражнения по групи – така всеки получава мини констелация по темата на групата, разбира какво е да си представител, клиент, наблюдател.

Обикновено в тези констелации, макар и мини, хората виждат много неща, чувстват, осъзнават. И често това е основа за поставяне на голяма констелация или просто за осветляване на скрити аспекти.

Тук е времето за кратка медитация.

И започваме със същинската част – констелациите. Аз питам за теми и избирам човек, с когото ще работим.

Темите обикновено са свързани с кариера, професионална реализация, бизнес, екипи, лидерство и др. След като изясним темата на клиента, той избира представители от присъстващите и започваме.

Понякога тръгваме към семейната система, друг път – оставаме в чисто кариерната или бизнес сфера.
Нататък е трудно да се описва, защото няма формула как се развива една констелация. Нито докъде ще стигне. Просто се пускаме по потока, водим се по полето …

Какво си взима човек от констелацията? Каквото може, каквото е готов да види, каквото допусне до себе си. При всеки е индивидуално.

И при всеки резултатът е различен – при някои още на другия ден се случва някаква промяна по темата, при други – чак след седмици или месеци, при трети – нищо не се случва в тази област, а в някоя друга неочаквано нещо се размества, а хората дори не правят връзка с констелацията. Има и такива, при които няма никакво придвижване. И всичко това е ОК.

Накрая правим отново нещо за цялата група. И приключваме. Обикновено финалното споделяне е сходно – споделеното усещане за свързаност, за смирение, за любов, за осъзнаване присъства винаги.