Съпротивата – зло, добро или цЕнен симптом?

Работя в областта на Организационното развитие повече от 25 години. Винаги са ме учили, че съпротивата към промяна е неизбежно зло, срещу което трябва да се борим и да преодолеем. В една от методологиите, които ползваме при консултиране, има специален План за справяне със съпротивите.

Но сега поглеждайки към съпротивата от системна гледна точка, се замислям дали пък това е правилното отношения? Дали не трябва да гледаме на съпротивата като естествен симптом, който просто показва, че хората са лоялни към организацията? Искат да запазят статуквото, цялото, защото ако системата се промени, това може да доведе до разпадането й. Това може да ги изхвърли “зад борда”, а именно това е най-големият страх на човека – да бъде изключен от групата. За нашите предци това е било равносилно на смърт.

Та се замислих дали не трябва да има План за уважение на съпротивите, за тяхното включване и признание, вместо План за справяне/борба. 

Защото в констелациите работим с включването, а не с изключването на каквото и да е било. Изключвайки съпротивата, ние казваме “не” на естествения стремеж към принадлежност и разбираемия страх от отхвърляне.