Майка ми е микробиолог, баща ми – инженер. В бунтарските тинейджърски години аз избрах нещо напълно различно – психологията. Смятах, че така съм се отдалечила от родителите си максимално, че тръгвам по мой собствен (напълно непознат и неотъпкан за времето си).
“Да, ама не”, както се казваше едно време.
Когато започнах да се занимавам с констелации, се научих да гледам по-дълбоко, да търся “сляпата любов”, да изследвам повтарящи се модели.
И тогава разбрах, че аз:
съм избрала академична реализация – точно както майка ми и баща ми, които са научни работници
👩🏫се занимавам с преподаване и обучения – точно както баща ми, който беше дългогодишне преподавател в МЕИ/ТУ
съм се насочила към онази част от психологията, която изследва бизнес системите (специализирах трудова и организационна психология, станах бизнес коуч, сега се задълбочавам и в бизнес констелациите). Точно както баща ми, който създаде фирма веднага след 10-ти ноември 1989 г., точно както дядо ми Сава, който след като се върнал от САЩ, започнал бизнес с производство на радиоапарати, точно както неговия баща Ангел, който бил зъболекар и бръснар едновременно, а по-късно и представител на Сингер за България
Според системния подход ние следваме “сляпо” нашите родители и предци и в избора си на кариера (както и в много други неща). И го правим от лоялност и любов към тях.
Мислим си, че имаме свободна воля, но често тези скрити динамики ни водят към несъзнателни избори като продължение на модели от нашия род.
Тук няма добро или лошо, просто е такова, каквото е.
Констелациите ни помагат да го видим, признаем и приемем тези избори. Може да продължим да избираме според тези лоялности, но вече от едно по-осъзнато място.
А вие как избрахте вашата професия?
Носи ли ви удовлетворение?
Дали пък винаги тайничко не сте искали нещо друго?

Leave a Reply