Category: Теории и истории от полето

„Каквото повикало, такова се обадило“

„Танту за танту“, „Танту за кукуригу“

„Око за око, зъб за зъб“

„Аз ги лъжа, че работя, те ме лъжат, че ми плащат“

„За толкова пари – толкова“

Това са все изрази и поговорки, свързани с баланса – един от трите основни принципи в констелациите.

Сега ще го разгледам в съпоставка с една не толкова известна теория за мотивацията – теорията на Дж.Стейси Адамс (1963) за справедливостта.

Тя е от т.нар. „процесни“ теории, които обясняват механизмите или как се мотивираме, за разлика от „съдържателните“ теории (на Маслоу, Хърцбърг, МакКлеланд и др.), които обясняват какво точно ни мотивира.

Идеята на Адамс е, че усещането за справедливост в работна среда е ключов фактор за мотивацията.

Как се формира това усещане?

Човек сравнява това, което влага в работата (време, усилия, талант, опит) с това, което получава (заплата, признание, възможности, статут). Това съотношение се сравнява с подобно съотношение при другите (колеги, приятели, шефове). Ако балансът се възприема като справедлив, човек е мотивиран и удовлетворен. Ако не е справедлив, идва демотивацията.

Ето два „измислени“ примера:

• Иван идва преди всички на работа, тръгва си последен, в обедната почивка излиза само за 20 минути да хапне набързо и пак се връща към задачите. Постига целите си, проявява инициатива и поема допълнително ангажименти. На съседното бюро работи Стефан, който идва по-късно, прави големи почивки за пушене, често изпуска сроковете за изпълнение. Двамата получават еднакво заплащане. Кой ще бъде демотивиран според теорията на справедливостта (пък и според житейската логика)? Иван естествено. Защото той влага повече, но получава еднакво с това, което получава Стефан, който влага по-малко. Разбира се, гледната точка на Стефан може да бъде различна, но това е друг въпрос.

• Петя има много опит на длъжността, работи бързо и точно, винаги получава високи оценки за работата си и се надява за повишение. 10 години след като тя е на тази позиция, назначават Мария, която няма предишен опит, но е доста амбициозна и напориста. Една година по-късно трябва да решат коя от двете да промотират. Избират Мария. Каква е логичната реакция на Петя? Отново демотивация. От нейна гледна точка тя е вложила много повече, а е получила по-малко (в случая признание и повишение) в сравнение с Мария.

Всеки може да се сети за примери от своята практика или хората около себе си.

Според теорията на справедливостта реакциите на хората могат да бъдат в няколко посоки, за да изравнят баланса и постигнат удовлетворение:

• Да намалят усилията си
• Да поискат повече възнаграждение
• Да напуснат работата
• или да променят възприятието си за ситуацията.

Принципът на баланса в констелациите е много подобен. Аз давам и очаквам да получа в замяна. Това не е изравнено във всеки един момент, но ако има траен дисбаланс – системата се стреми към балансиране. Според констелациите това може да се случи и чрез следващите поколения, които несъзнателно компенсират разбалансирането.

Приликите между теорията на справедливостта и принципа на баланса са точно в нуждата от изравняване.

Разликата е, че според констелациите това може да стане и не само от самия човек, който е почувствал дисбаланс, а от някой, който идва след него в системата.

Друга разлика се състои в това, че при теорията за справедливостта човек сравнява своето съотношение с това на другите, а при констелациите може да няма такова сравнение с другите. Сравнението може да бъде само със собствените нива на даване и получаване.

В заключение: теорията на Адамс е „рационалната“ организационна версия на принципа на баланса, докато констелациите дават по-дълбок и емоционален поглед върху същия универсален закон: че отношенията и стабилността в системата се крепят на баланс между даване и получаване.

Когато Робинзон се оказва сам на безлюдния остров, първото, което търси, е храна. След това започва да си строи някакъв подслон, после се появява и Петкан.

Тази история много точно илюстрира една от най-класическите и цитирани теории в изследването на мотивацията на хората.

Първоначално идеята за пирамидата на човешките потребности е представена от Ейбрахам Маслоу през 1943 г. в статията му “A Theory of Human Motivation”, публикувана в списание Psychological Review. През 1954 г. той доразвива теорията си в книгата “Motivation and Personality”.

Според него потребностите на хората в житейски план са подредени в йерархия или пирамида с 5 нива:

• Физиологични потребности (сън, храна, въздух, секс)
• Потребности от сигурност (подслон, здраве, сигурност)
• Потребност от принадлежност (свързаност, принадлежност към социална група, общуване)
• Потребност от оценка (признание, одобрение, постижения)
• Потребност от самоактуализация (израстване, смисъл, реализиране на потенциала).

Маслоу смята, че хората се движат от неудовлетворените си потребности и че са „искащи“ същества. Долните нива на пирамидата трябва да са покрити поне отчасти, за да може човек да се качи на по-горните.

Как изглежда тази теория в работен контекст:

  Физиологични – заплата, почивки, нормални условия на труд

  Сигурност – трудов договор, стабилност, здравна осигуровка, безопасност

  Социални – екип, принадлежност, подкрепа от колеги и ръководители

  Уважение – признание, уважение, възможности за израстване

  Самоактуализация – учене, творчество, смислена работа, реализиране на потенциал

Каква би била констелационната гледна точка към този модел?

(Моята интерпретация за паралелите между двете перспективи ще бъде базирана както на основните постулати на констелациите, така и на личния ми опит с тях, без претенция за каквато и да е изчерпателност или научност. Ще се радвам на всякакви коментари по темата, както и критики и несъгласия.)

Първата разлика е в подхода:

• Маслоу има научен поглед – използва изследвания, анализ на данни и обобщения.
• За разлика от него Б. Хелингер използва т.нар. феноменологичен метод – чрез преживяното тук и сега се наблюдава явлението (феномена).

Втората разлика между двете перспективи към мотивацията може да се изрази в това, че пирамидата на потребностите показва какво движи човека, а констелационният подход може да изследва какво му пречи да удовлетвори дадената потребност и така да остане „блокиран“ на съответното ниво от пирамидата.

Ще разгледам няколко възможни причини за блокиране на всяко от нивата:

• Ако човек е „зациклил“ на първото ниво на пирамидата (най-важният фактор в работата например е финансовият), констелационните причини за това могат да се търсят в различни посоки. Например – прародител, който е загубил имот, пари, бизнес. Според системната логика внукът не може да си позволи да има удовлетворение от този аспект, защото така би предал своя дядо.
• Ако човек е блокиран на ниво Сигурност – системно може да се търси в посока предци, които са загубили своя дом, били са бежанци, участвали са във война. Това са все ситуации, в които за тях сигурността е била невъзможна. Техните потомци проявяват несъзнателната си („сляпа“) любов чрез изпитване на неудовлетворение в тази посока или попадат в ситуации на несигурност.
• Ако човек е блокиран на третото ниво, свързано със социалните потребности – може да търсим в посока кой от семейната система е бил изключен, не е принадлежал, не е почетен и видян. Това може да са емигранти, за които не трябва да се говори поради политически причини, рано починали хора, убийци, затворници и други, които са били отхвърлени, неприети от социума.
• Ако човек е блокиран на ниво Оценка, възможни скрити причини могат да водят към родители/прародители, които не са били „видени“, оценени, признати както професионално (от свои ръководители, учители), така и житейски (от своите родители).
• Последното ниво от пирамидата – Самоактуализация – според Маслоу се достига само от малък процент от човечеството така или иначе. Хората, които се интересуват от по-задълбочено познание, личностно и професионално развитие, са тези, достигнали до това ниво. Повечето от посещаващите констелации и други терапевтични подходи най-вероятно вече се намират тук. Ключът на това ниво според мен е гледането навътре, към себе си. Тези, които успяват да го направят, имат шанс да променят нещо. Защото в констелациите ние не търсим „виновните“ за нашите блокажи в нашата семейна система. Ние изследваме каква е нашата отговорност и действия след като веднъж открием заплитанията и „сляпата“ любов. Самоактуализиращите се хора имат стремежа към изследване на собствените мотиви, както и на травмите, ресурсите и по-голямата перспектива (смисъл, развитие на потенциала, приемане и др.)

Ето и в обобщение основните прилики и разлики между пирамидата на Маслоу и констелационния подход в търсене на обяснение на мотивацията:

• Маслоу изследва човека като индивид, движен от лични потребности, докато Хелингер разглежда хората като част от система (семейна, организационна, приятелска)
• В пирамидата на Маслоу има строга и линейна йерархия, при констелациите има няколко основополагащи принципи, които движат хората на по-дълбоко ниво – ред, принадлежност, баланс
• И двата подхода разглеждат принадлежността като важен мотивационен елемент – при Маслоу това е третото ниво на потребности, при Хелингер това е един от трите основополагащи принципи.

А вас какво ви движи? Кои са водещите ви потребности? А какво стои под тях? Защо правите това, което правите? Какво още искате да направите?