Теми по желание – 4
Няма такова нещо като «Не съм креативен». Всеки е!
Защото креативността се учи и развива.
За да сме креативни, първо трябва да си го позволим, да поемем риска да излезем от коловоза, да проявим смелост и свобода в мисленето.
След това остава да се научим да творим, да променяме, да надграждаме и да създаваме нещо ново.
Явно тази тема ме е вълнувала доста отдавна, защото още като малка бях намерила една книжка «Училище за идеи» и я препрочитах много кратно.
В нея имаше упражнения за развиване на креативността. Ето някои от тях, които може да пробвате и вие:
– Намерете максимален брой употреби на един молив/тухла/пирон – или какъвто предмет си измислите
– изройте максимален брой предмети, които са кухи и жълти
– помислете какво би станало, ако от небето се спуснат и висят въжета.
В момента, в който излезем от обичайната употреба на молива (като уред за писане), пред нас се отваря цяла вселена.
Същото е и в професията – учили са ни да правим нещата по определен начин. Но ако има и други варианти? Ако за миг забравим за навика, клишето, правилата, ограниченията?! Дори само на игра.
Ето и няколко популярни техники, които аз използвам в моята работа:
– прословутата «мозъчна атака» – при нея генерираме идеи, без да ги осъждаме, оценяваме или отхвърляме. Това се прави на следващ етап. В началото работим само за количество – колкото повече идеи, толкова по-добре. И спазваме правилото: няма лоша, глупава или смешна идея. Защото най-абсурдната идея може да породи гениалното решение. Ако я спрем или цензурираме, губим възможността да стигнем до него.
– чували ли сте обаче за «обърната мозъчна атака» – на същия принцип хвърляме идеи, само че в посока обратна на основната ни тема. Напр.: искаме да подобрим обслужването във фирмата ни. Започваме да изброяваме неща, които биха го влошили. Така сме свободни да се развихрим, защото няма да използваме тези предложения. Те са само за стимул и разчупване на рамката. След това обръщаме тези идеи и току виж се родило нещо качествено ново.
– любимата ми техника е «Шест мислещи шапки», създадена от Едуард де Боно. Чрез нея може да огледаме всяка ситуация от 6 различни перспективи: бяла шапка – изброяваме само факти, червена – изваждаме емоции и чувства по темата, жълта – гледаме към ситуацията от оптимистичен ъгъл, черна – гледаме негативите, рисковете, опасностите, зелена – генерираме творчески идеи, синя – отговаря за въпроси, обобщения, мета мислене.
Как да приложим тази техника в работата – ето няколко примера:
• Вземете проблем, който не може да разрешите и го прегледайте през тези 6 перспективи.
• Помислете за нещо, което искате да създадете (нов продукт/услуга/процес/решение) и го прекарайте през всяка от шестте шапки
• Искате промяна – търсете различните гледни точки към нея от тези 6 филтъра.
Leave a Reply