Той започна самостоятелен бизнес в края на 90-те. Трудни години – всичко беше нерегулирано, имаше рекет, мутри, инфлация. Въпреки това нещата му потръгнаха много добре, започна да печели, откриваха се нови възможности. Имаше предприемачески дух, така че улавяше тези възможности и ги превръщаше в пари.
Няколко години по-късно обаче направи няколко несполучливи инвестиции. Загуби спечеленото. Започна отначало, всичко тръгна нагоре.
И отново – влезе в несполучливо съдружие и пак загуби. И този модел се повтаря вече почти 25 години. Има способности, хъс, енергия, амбиция, предприемчивост, находчивост… но има и сериозно заплитане със своя дядо, който е бил в затвор заради политическите си възгледи, взели са му имота, бизнеса…
Това е само един реален пример за самосаботаж. От системна гледна точка той се проява като лоялност към хора с трудна съдба от предходни поколения.
Някой ще каже: „Това са глупости, всичко си зависи от нас самите. Как може тежката съдба на дядо ми да се отрази на моя живот и бизнес успех“.
Друг ще каже: „Значи сме обречени, нищо не може да направим, ако имаме такива истории в миналото“.
Всъщност МОЖЕМ!
Като начало можем да си зададем въпросите:
- Какъв модел повтарям?
- Защо въпреки усилията и уменията ми, не мога да постигна бизнес успех?
- Кого следвам от семейната ми система?
Може също да си зададем парадоксалния въпрос: „Какво ни носи този неуспех?“
Отговорът води към едно – ЛОЯЛНОСТ и СЛЯПА ЛЮБОВ. Чрез тях ние се свързваме с рода; следваме нечия тежка съдба, за да се чувстваме принадлежни към нашето племе.
Следващата стъпка в освобождаването от нашите самосаботажи може да бъде да осветлим тази сляпа любов, да си дадем сметка защо и за кого го правим.
И след това да приемем, че тези самосаботажи са там с определена функция – да ни свързват с нашия род.
И чак след това може евентуално да потърсим как да обичаме значимите хора в нашата семейна система по друг начин, без задължително да ги следваме в съдбата им.
Това може да направим чрез констелации или просто чрез осъзнаване на модела.

Leave a Reply