Комедията била трагедия плюс време.
Вероятно същото е и с провала – с времето се превръща в ресурс, научен урок, стъпало, от което да се оттласнем.
Въпросът е колко време трябва да мине? Дали може да го скъсим чрез приемането му още в началото.
Лесно е да се каже, но трудно да се направи.
Защото се страхуваме от провала.
Защото той е признак, че не сме се справили, не сме успели, не сме се доказали. Не сме постигнали това, което сме искали или целили. Защото бие по егото.
Кой всъщност определя какво е успех? И какво провал?
Аз лично не съм се проваляла много и затова определено съм се страхувала от него. Един от малкото ми провали беше това, че не влязох в университета от първи път желаната специалност „Психология“. Влязох „Българска филология“, „пребоксувах“ една година. И какво от това? Сега от дистанция на времето тази „загубена“ година ми изглежда нищожна. Но това, което получих, е яснотата, че наистина искам единствено и само Психология. В тази година, когато се мъчих със старогръцки, антична литература и езикознание, осъзнах, че каквото и да ми струва, няма да уча нещо, което не харесвам. Сега се радвам, че си „загубих“ тази година. Защото спечелих осъзнаване, мотивация и свързване с дълбокото желание на душата ми.
А вие – как се отнасяте към провала? Колко бързо го превръщате в урок и мъдрост?
Leave a Reply