Още за изключването

В завода беше станала кражба на много важни неща. Със сигурност беше извършена от някой служител, защото външни хора нямаха достъп.

Тогава бях на позиция Супервайзор Човешки ресурси. Директорът ме извика и ми каза: „Трябва да проведеш разговор с всеки служител индивидуално и да му кажеш, че ще го уволним, ако не издаде кой е извършил кражбата и че дотогава всички са заподозрени“.

Направих 3 такива разговора. След което си тръгнах към къщи с един от служителите, с когото още не се бях срещнала, и той ми каза: „Хората ти вярват, разчитат на теб, много са уплашени“.

Аз бях отвратена – на другия ден ми предстояха още много такива разговори, в които да заплашвам хората, да ги притискам да си признаят.

Прибрах се гневна и … седнах да си напиша молбата за напускане.

Разбира се, тогава бях много млада и неопитна в професията. Със сигурност е имало начин да постъпя различно, да заявя позиция, да се аргументирам, че този подход е безумен. Но не го направих.

Реших аз да се изключа от тази система, вместо да изключвам колегите. Със сигурност между тях имаше поне един крадец. Със сигурност трябваше да се предприеме нещо. Но в безсилието си аз реших, че не искам повече да допринасям за нещо, което смятах за унизително.

Сега от констелационна гледна точка си мисля за нуждата някой или нещо да бъде изключено понякога. Защото винаги системата има предимство. За да оцелее тя, е приемливо да се освободят служители или да спре даден продукт.

Въпросът е как това да бъде направено по начин, който да е уважителен и зачитащ приноса на този човек, да се запази достойнството му, да се изравни баланса на даване и получаване.

Скоро клиент ме попита: „Винаги ли трябва да благодарим на служител, когото освобождаваме?“ Отговорът ми беше: „Да!“

Благодарим за времето, усилията и труда, които е дал на организацията. За тях той е получил заплата, бонус или е натрупал опит и знания. Имало е баланс в дадения момент.

Дори да е злоупотребил, дори да е навредил, той е бил част от системата и има правото да получи признание за приноса си.

Тази благодарност обаче не изключва да го държим отговорен за това, с което е навредил. Тази отговорност оставяме на него.