За страха от НЕ/успеха

Григор водеше на Синер с 2:0 сета, играеше великолепно, успя да накъса ритъма на станалия по-късно шампион на Уимбълдън за 2025 г.

И изведнъж, когато почти го виждахме победител, Гришо получи силна болка от внезапна контузия. Със сълзи на очи напусна корта. Беше толкова близо! Чак на Синър му беше неприятно, че спечели заради принудителното отказване на съперника си.

Гледах целия мач от първата секунда. Обожавам тениса. Възхищавам се на Григор Димитров!

Стисках му палци през цялото време, радвах се с него. Толкова ми се искаше да спечели, че даже в един момент освен обичайното стискане на палци, молитви, клетви и т.н., си представих, че зад него се нареждат неговите предци и му вдъхват сила. Даже си представих цяла България зад него.

Не знам дали той знае за констелациите, но би било добра практика да се използва тази техника, която дава много голям ресурс.

Щях да се ядосвам супер много на лошия му късмет, ако тази негова травма беше някакво изключение. Но всъщност той е получавал подобни травми и друг път.

И отново погледнато констелационно, всичко придоби друг смисъл и започнаха да ми се въртя въпроси като:

• Ако всъщност той просто се страхува от успеха?
• Ако за него това е предателство към баща му (който също е тенисист), към предците му, към всички предишни поколения български тенисисти?
• Как е възможно той да е най-добрият български тенисист, оставяйки всички останали зад гърба си?

Защото когато човек успява, той се откъсва от племето, отличава се и може да бъде отхвърлен.

Това е жестоката системна логика. Ние не може да си позволим успех заради лоялността ни към нашите предци, които са имали трудна съдба, губили са богатство, имоти, близки, живота си.

Въпросът е има ли изход от тази ситуация?

Не знам.

Само знам, че осъзнаването и осветляването на сляпата ни любов към предците може да ни придвижи към желаното състояние – успех, богатство, реализация.

Въпреки че моят опит с констелациите показва, че понякога това е дълъг и труден процес, защото лоялността ни е толкова голяма, че предпочитаме да сме част от нашето племе, отколкото да успеем.

Как е при вас? Имате ли страх от успех, от разкриване, от разширяване, от надскачане…?