Включване на изключеното. Част 2. Защо изключваме?

След като разгледахме КАКВО може да изключваме, е време да изследваме и ЗАЩО изключваме. Ето някои възможни посоки за търсене на отговора на този въпрос:

• Заради емоциите и чувствата, които идват със спомнянето и включването:
  
  • Срам от факта или възможните последици. „По-добре да излъжа роднините, отколкото да призная, че бракът ми е провален“. „Хайде да не казваме на родителите, защото ще ни се карат“, „Каквото става вкъщи, си остава тук“. Чували сме много такива изрази, които показват какво всъщност стои зад изключването на дадения факт, човек или събитие
  • Страх, че ако си спомним, ще изпитаме болка. „Това не ме засяга, аз съм го преодолял“, „Не ми говори, искам да забравя“, „Това е минало, защо да ровим там“ и много други подобни начини да се предпазим от тази болка. Тя обаче си стои, не изчезва само защото не говорим за нея. И се покрива с гняв, привидно безразличие или симптом.o Други социално неприемливи емоции (гняв, обида) или желания (за разрушение, самонараняване, бягство). „По-добре първо се успокой и после ще говорим“, „Гневът не е добър съветник“, „Как може така да бягаш от проблема?!“ И още много други начини, чрез които избягваме да се изправим пред емоциите, да ги приемем и почувстваме.
• Заради стойността, която получаваме, когато изключваме – в психологически план това могат да са:
  • Липса на конфронтиране – „как ще се гледаме после“, „я, по-добре да си премълча и то ще отмине“, „по-важни са взаимоотношенията в дългосрочен план“
  • Запазване на статуквото, като не излизаме от зоната си на комфорт и така не хабим енергия, време, усилия да променим ситуацията. Тук се сещам за една интересна поговорка: „да би мирно стояло, не би чудо видяло“. Винаги съм я чувала в негативен контекст – когато някой се нарани или си изпати. Обаче дали няма и друго възможно тълкуване – ако излезеш от познатото, може да преживееш чудо?!
• Заради стойността, която получаваме, когато изключваме – в констелационен план това могат да са:
  • Лоялност или „сляпа любов“ – чрез тях ние се свързваме с хората от нашето племе, правим като тях, страдаме като тях, повтаряме техните модели на поведение и живот. Само и само да се чувстваме принадлежни, дори това да ни струва нашето здраве, благоденствие, щастие.
  • Постигане на баланс чрез благодарност към предишни поколения. Как едно дете да благодари за живота? Трудно е, даже невъзможно. Затова то ще повтаря тяхната тежка съдба, ще носи техните тежести, с наивната вяра, че така изравнява баланса и отдава почит към предците.