„Докато не направите несъзнателното съзнателно, то ще ръководи живота ви и ще го наричате съдба“ Карл Густав Юнг
Същото е и с изключеното. Най-често то също е несъзнателно.
На първо място идва въпросът КАКВО изключваме?
Това е всичко, което не искаме да гледаме, да си спомним, да почувстваме. Това могат да бъдат хора, събития или преживявания на членове на нашата семейна система. Ето някои примери за изключени, заедно с нещата, които казваме в тази връзка:
– Човек от нашата семейна система, който е имал тежка съдба – починал е рано и за него не се говори. Ето как звучи това: „Това бебе е било мъртво родено, аз дори не го познавам.“ А това бебе е моят нероден брат. Но дори не го наричам „брат“, защото болката би била много голяма, ако призная за тази загуба.
– Много аборти в миналото. „Баба ти е имала 12 аборта, но това го знам не от нея, а от дядо, когато тя почина“. Освен че абортите тогава са били забранени, самото преживяване е било срамно, страшно, непоносимо. Затова този факт се покрива и привидно се забравя.
– Минало събитие, случило се в рода. „Това е било много отдавна, той, дядо ти, не обичаше да говори за това“. А „това“ е войната, в която дядото е загубил най-добрия си приятел.
– Тежък факт от семейната история. „Те са се преселили в България след Ньойския договор и оставането на Западните покрайнини в Сърбия, за да се върнат в Родината – какви патриоти са били само!“ Всъщност зад тази патриотична постъпка стои мъката от цял един изоставения живот – имот, спомени, роднини, семейство.
– Директно изключена „черна овца“ в семейството. „Този чичо май е бил в затвора. Но това е тайна, за която никой не говори в семейството“ или „Тази баба е починала рано, но майка ми никога не каза от какво“. Всъщност тя се е самоубила, но това е срамно, затова не се говори.
– Минали преживявания на наш родител/прародител – „Там беше трудно, но вече няма значение, минало е“. Това „там“ е Лагерът в Белене.
Изключено може да бъде и нещо от нашия живот и минало:
– Значим за нас човек. „Той ни е напуснал рано, аз дори не го познавам“. В този случай „той“ е бащата, който се е развел с майката, има друго семейство и за него не се говори. Все едно е умрял. А децата не смеят да питат от лоялност към майката. И така изключват половината част от себе си.
– Ранна травма. „Била съм малка, не помня това. Само съм чувала как майка ми споменава, че съм останала сама в болницата, когато съм била на 3. Но на тази възраст е нормално да не помни човек“.
– Собствено чувство. „С баща ми имаме добри отношения, нищо, че той напусна майка ми, когато бях на 5. След това сме се виждали, говорили сме си, давал ми е пари“. И никъде тук не се споменава, че съм му гневен и ми е липсвал цял живот.
– Неприятни събития. „Забравих да кажа, че ние платихме за един имот, но загубихме парите. Но сме го преодолели вече, останало е в миналото“.
Може би най-трудното нещо за виждане и съответно за включване е РЕАЛНОСТТА.
Такава, каквато е.
– Не виждаме, че партньорът ни си измисля разни командировки, защото не му/й се прибира вкъщи
– Правим се, че не разбираме защо детето ни играе на компютърни игри по цял ден и нощ
– Не може да приемем, че той/тя си е просто такъв/такава и все искаме да го/я променяме
– И дума не даваме да се обели за развод – „ами децата? По-добре е да стоим в този изчерпан брак в името на децата“
– Не искаме да си признаем, че тази работа не ни харесва, изтощава ни, разболява ни. „То нали имаме кредит, трябва да образоваме децата, пък тогава ще видим“
– ………………………………………………………………………………………………
А вие какво изключвате? Какво се правите, че не виждате? Какво не искате да почувствате?
В следваща публикация ще разгледам въпроса ЗАЩО изключваме.
Leave a Reply